Той е от онзи неповторим клас на златния Тео.
От тези, които и след 20 години са останали същите. Добри физици. Просто пораснали умни момичета и момчета. Със завидни постижения зад гърба си. Част от тях, важни за човечеството, други - с принос за любимата физика, а трети- предизвикателство за тях самите.
Теньо, Лъчо, Иван, са само част от тях.
Срещата ни с него е от онези, които са уж случайни, а всъщност дълго дебнещи. Прибира се в родния Казанлък след поредното 4 годишно отсъствие, при това за изключително важна работа- среща с класа. Поредна абитуриентска вечер, в чест на 20 годишнината от завършването на випуска.
По-спокоен, по- малко лекомислен, научил някои важни неща за живота и света, по-лесния и по трудния начин. Щастлив. Със всичко на своите 38 години.
И купищата си медали и титли, една от които преди десетилетие го превърна в новина: стана най- младият доктор по астрофизика, българин в САЩ. Беше само на 29. Преди това вече имаше зад гърба си златни медали от международната олимпиада по физика в Осло през 1996 година, сребърен медал от олимпиадата в Румъния, първо място от състезанието в Масачузетския технологичен институт- Ем Ей Ти и стипендия по физика за докторанти, работа в групата по физика и теоретична астрофизика на черните дупки при изпълнение на задача, поставена от Стивън Хокинг.
Това е само част от наградния капитал на доктора по астрофизика от България, гражданинът на Ню Йорк и таткото на близнаците Тео и Лора, момчето от най-успешния клас на учителя по физика в Природо - математическата гимназия на Казанлък Павлин Савов.
От 20 години Павлин не е в България. Прибира се по веднъж, средно на 3-4 години. Това лято- два пъти. Но безценни тук са останали приятелите му, родителите, учителите.
В момента докторът по астрофизика вече 7 година е сред най- ценните и търсени анализатори на математически модели на финансовите пазари. Задача, за която се търсят изключително много добри физици, заради умението да мислят абстрактно, което е ценно за този тип работа, споделя той. Седем години Павлин е от водещите служители на една от най- старите инвестиционни банки в света и първичен дилър на пазара на ценни книжа в САЩ- „Голдман Сакс".
Банката, която има офиси в различни финансови средища като Ню Йорк, Лондон, Бостън, Чикаго, Маями, Далас, Лос Анджелис, Сан Франциско, Франкфурт, Цюрих, Париж, Сау Паулу, Мумбай, Хонконг, Пекин, Мексико, Сингапур, Солт Лейк Сити, Сидни, Дубай, Мадрид, Милано, Мелбърн, Окланд, Сеул, Токио, Тайпе, Москва, Тел Авив, Торонто и Монако, се занимава и с управлението на състоянията на богати личности и семейства от цял свят.
Задачата на Павлин е да предвижда напред във времето развитието на пазарите и да дава прогнози и съвети за това. Сама по себе си футуристична задача, с оглед на това, че се изисква умение да „видиш" напред във времето.
В такива моменти физиката помага много, категоричен е „златният ученик" на учителя Теодосий Теодосиев.
Математическите си знания е подплатил сериозно- с магистратура по финанси от университета в Бъркли.
Когато заминава да учи в Масачузетския технологичен институт - MIT и за миг не си представя, че животът му ще протече по този начин.
Сега е щастлив в Америка, с голямото си семейство и хоризонти: вълнуваща работа, близнаци, съпруга- родопчанката Маргарита, софтуерен инженер в Dolby Photoshop, в момента обаче 100% мама, с тотален ангажимент по отглеждането на 8-месечните Тео и Лора.
Независимо, че се занимава с анализ на математически модели, златното момче на Тео нито за миг не е разлюбвало физиката и астрофизиката.
Следи всичко, което става в света в тази посока като открития, експерименти. Вълнува се от новите хоризонти пред науката.
Категоричен е, че човечеството още не е осъзнало на практика силата и значението за развитието си по отношение на новите открития. Безспорно номер едно за Павлин са гравитационните вълни. Тепърва предстои това осъзнаване, категоричен е анализаторът Савов, според който именно това откритие е безспорният Нобелов лауреат за годината по физика.
Не е далеч времето, когато ще можем да общуваме един с друг по телепатичен път, убеден е ученият.
Предизвикателството ЦЕРН, формулата на щастието, изведена по математичен и физичен път, са сред другите научни вълнения и страсти на порасналото момче.
Изминалите години личат единствено по-пооредялата коса, казва в своя типично футболен шеговит стил заклетият фен на ЦСКА, в дънки и риза от Голямата ябълка, какъвто си остава ученикът на Тео, независимо от колизиите, които застигат отбора.
Личат и по още нещо. Миналите години.
Носталгията при ръкостискането с невероятния Тео. Класният, отвъд всичко, на който дължат много. Отвъд труда, положен от тях самите.
За едно от златните момчета на казанлъшката ПМГ „Никола Обрешков", България си остава .. всичко. Независимо, че понякога се ядосва на ставащото тук, което я държи в графата „сива, малка, без оптимизъм".
Тук е всичко. Голяма част от приятелите, близките, скъпите места.
Америка е мястото, където се случва обаче животът му сега. На високи обороти. И може би ще се случва и в бъдеще. Основно заради мащабите, които дава и хоризонтите на мислене и развитие.
Макар едно от най- липсващите му в Манхатън неща да е онова приятелско потупване по рамото, от рода на: „Ей пич, как си?Да пием по бира?".
Затова и винаги, щом това е възможно, прекосява и ще прекосява онези някакви 12 хиляди километра, за среща с България тук. Която е по-малко сива от преди, но все така пестелива на хоризонти. И заради мястото на корените, което става по-пъстро и по-младо, по-празнично, убеден е Павлин.
Корен, който той и съпругата му Маргарита още от невръстна бебешка възраст отглеждат с много любов в децата си, родените в Ню Йорк българчета, които вече имат български паспорти.
И за чиято проекция в бъдещето докторът по астрофизика Павлин Савов няма нищо предвид, освен стремежа „да станат себе си и да бъдат добри и успешни хора".
„Не искам да ме повтарят, всеки си има път, но би било прекрасно, ако станат по-добри от нас, „категорично е порасналото момче, което все така е влюбено в астрофизиката и все така вълнуващо вдига поглед към звездите.
Що се касае до кръвното братство с ЦСКА, то не подлежи на дискусия.
NO coment!, отсича астрофизикът, който тези дни отново ще прелети разстоянието от Ню Йорк до Казанлък.
За поредна среща с всичко българско и родно.
