На 25 юни видинският художник Петър Дарковски открива изложба в Пловдив. Той се занимава професионално със живопис от 98 г. и атмосферата на старите български къщи е това, което вълнува в картините му. Ето какво казва авторът за себе си:
На настоящата ми изложба, която ще се открие от 18.00ч.q събота в Културния институт в Пловдив, представям 25 платна. Те са работени през последните няколко години. Изложбата се казва „Памет“.
Защо „Памет“?
Аз именувам изложбите си. Последният цикъл, обикновено ги подреждам в цикли и като изчерпя един, продължавам, та последният цикъл се казваше „Памет“ -1, 2, 3…Това е последната тема, която ме е вълнувала и затова и цялата изложба се нарича така. Поглед към старината, към онова, което съдържа информация, нашата памет, нашата националност-неща, които са трайни и пренасят информация във времето.
Творбите Ви внушават тъга и спокойствие, поне за мен е така, тъга по нещо, което се отдалечава от нас във времето-духа на старата българска къща…В този смисъл какъв тип хора си купуват картините Ви?
В моите картини има ярка демонстрация на дуализъм, дуализмът е принцип на развитие на света и именно тези стари селски къщи, които преди много рисувах, са едновременно разпадащи се и много живи… А изкуството трябва да е отражение на живота… Оттук насетне-какви хора купуват, ами хора които могат да се влюбват, влюбчиви хора, защото за да си купи човек картина, трябва да се влюби в нея. А когато вече се влюби в нея, това е вече любов, която не се изчерпва и до края на живота му тази картина ще го зарежда по същия начин, със същото количество любов като в първия момент, когато я е зърнал…
Ние в бездуховно време ли живеем? Много творци твърдят, че живеем в бездуховно време…
Аз се пазя от това да изказвам мнение по теми, по които нямам компетентност, не съм социолог, аз разбирам от рисуване…малко, доколкото мога… Но мисля, че времето си е едно и също - и едно време си е било така, и сега си е същото, колкото и да го квалифицираме като бездуховно. Хората, които са се интересували от изкуство, винаги са били един съвсем малък процент, защото това е възпитание, това е натрупване, това се случва с поколения наред и оттук нататък, би следвало човек да има и интерес…
Тоест, според Вас това не е свързано със стандарта на живот, с материалните възможности…
В никакъв случай, има едно такова битуващо клише, че тези, които имат пари ги влагат в други неща, а пък тези, които нямат пари, биха си купили картина…Може би има и такъв момент, но преди всичко за мен това е култура и натрупване.
За Вас твърдят, че сте превърнали липсата на професионално образование в предимство, завършили сте богословие. И в изкуството също говорим за търсене, както и във Вашата специалност, как се допълват двете при Вас?
Когато говорим за липса на професионално образование, би следвало да уточня, че говорим за липса на диплома от Художествената академия. Оттук насетне аз съм се самообразовал, посещавал съм курсове, когато се е налагало, постарал съм се да наваксам това, което ми е необходимо за работата. Едно време се обиждах, когато ми казваха, че съм самооук художник, сега не смятам така…Наскоро мой колега, който също е без диплома от Академията се беше самоопределил като „саморасляк“, няма нищо лошо в това… Между другото, Пикасо няма диплома, той е учил, но не е завършил… Съвсем наскоро направиха изложба на нашия голям класик Цанко Лавренов, който също няма диплома, но погледнете той какъв стил има и как е разпознаваем…
Аз имах един велик шанс, така го наричам, защото станах член на пловдивското дружество през 2011г., а следващата-2012г. те отбелязваха 100 години от създаването на дружеството и тогава участвах в една изложба с 300 мои колеги, членове на дружеството. Техните класици, сред които Цанко Лавренов и Златю Бояджиев бяха подредени в градската им галерия и моите работи влязоха на една изложба с техните, нещо което надали в живото ми ще се случи отново!
Направи ми впечатление интернет страницата Ви, което за днешната аудитория е от голямо значение, там има послания към картините Ви, споделихте, че са част от дизайна на страницата, бихте ли споделили повече.
Авторите на моя сайт са едно семейство - млади хора от Пловдив, с които се открихме случайно във фейсбук. Доверих им се и направихме сайта, всичко написано е тяхно дело. Те усетиха картините ми, подредиха го, аз се вслушвах в съветите им, много леко вървеше правенето на сайта и стана чудесно. Аз им благодаря на тези млади хора.
Дали има нещо важно, което бихте искали да споделите и да отправите като послание към слушателите и читателите на ДАРИК?
ДАРИК радио, моето радио, което слушам в ателието си, докато работя… Това е радиото, което освен за всичко останало, ми говори и за изкуство.
Аз на всички пожелавам трите основни неща - първо да са здрави, след това - да имат любов и после - да могат да изживеят живота си чрез мечтите. Както се казва - направете така, че мечтите ви да погълнат живота, защото иначе ще се случи обратното. Аз съм свободен човек. Когато вляза в ателието и завъртя ключа, светът отвън със своите изисквания и условия спира до там и аз мога да се обърна към своя вътрешен свят.
