Вносът на печурки от Полша задушава родните гъбопроизводители
Вносът на печурки от Полша задушава родните гъбопроизводители / Дарик архив
Вносът на печурки от Полша задушава родните гъбопроизводители
87906
Вносът на печурки от Полша задушава родните гъбопроизводители
  • Вносът на печурки от Полша задушава родните гъбопроизводители

Дневно между 5 и 10 тона култивирани печурки от Полша заливат големите хранителни вериги у нас. Същевременно пазарният дял на българската гъба е едва 20%. За това алармира в Пловдив председателят на Съюза на гъбопроизводителите в България Илиана Димитрова. По думите й един хипермаркет поръчва между 2 и 5 тона гъби на ден, докато голям производител у нас успява да пласира по 100-200 кг. печурки два пъти седмично.

Секторът въобще не е приоритет на правителството, оставени сме на произвола, допълни хасковският производител Станислав Манолов.

Особено след инцидента, в който семейство се натрови след консумация на заешка яхния с гъби, българските производители трябва да продават стоката си на безценица. На много от тях продукцията не може да стигне до търговските вериги. Земеделските производители се чувстват незащитени. Те не са облагодетелствани с никаква финансова подкрепа. В страни като Франция и Холандия например гъбопроизводителите получават от еврофондовете до 80% възвръщаемост на вложените инвестиции.

От организацията заявиха категорично, че култивираната печурка няма как да бъде отровна, освен ако не е била третирана с тежки химически препарати.

Според тях у нас масово се продава полска гъба, чийто диаметър е над 5 см., която до западните страни въобще не достига поради по-ниската й категория. Нормалният диаметър е 3 - 4,5 см.

От бранша изредиха и 10-те причини, заради които да изберем българската гъба: кулинарните й качества (вкус и аромат), свежестта й (с доставката от Полша чуждата гъба е поне на 5 дни), стимулиране на родното производство, осигурената трудова заетост, приходите в хазната, възможността за износ, поддържането на други производства, заради това, че е чистилище на органични отпадъци, безплатното торене в земеделието (увеличаване на хумуса) и не на последно място - заради конкурентоспособната й цена.

Чуйте и от прикаченото аудио.