Архиереи от десет поместни православни църкви започват съвещанията си на остров Крит на Всеправославния събор. Съборът ще се състои без участието на Българската, Руската, Грузинската и Антиохийската църкви, които изразиха несъгласие с регламента му.
Програмата на Събора включва обсъждане на въпроси, които трябва да получат общоправославен консенсус. Заседанията се провеждат всеки ден, както и литургия в няколко църкви на остров Крит.
За сега участниците в Събора не дават изявления, нито коментират отказа на няколко църкви да участват във всеправославния форум. Появиха се обаче коментари на специалисти, според които се води свещена война за влияние между Цариградската партиаршия и Руския патриарх Кирил, съобщава БНР.
Светият синод настоява за отлагане на Великия събор в Крит
В Крит са въведени извънредни мерки за сигурност. Богословската академия се охранява от силни полицейски части, както и църквите, където се служи литургия. Под специална охрана на морските сили са всички достъпи по море, от където е възможно да се приближиш до мястото на заседанията на Събора. Забраниха също движението на кораби и яхти в близост няколко мили до мястото на форума.
Гръцкият министър на външните работи Никос Кодзиас ще участва днес в срещата на висшите духовници, а след ден в Крит пристига и президентът Прокопис Павлопулос. Държавният глава ще се срещне с представители на всички църкви, които участват в Събора.
Съборът в Крит бе белязан от разногласия между поместните църкви. Събранието е първото подобно от над хиляда години насам, а реалната подготовка за осъществяване на събитие от такъв ранг започва през 1961 г. по време на съвещание на остров Родос, където са набелязани сто теми за разглеждане. За събора обаче списъкът беше съкратен на шест въпроса, сред които: мисията на православната църква в съвремието, отношенията й с останалия християнски свят, тайнството на брака.
В края на май няколко патриаршии излязоха с искания за сериозни корекции на проектодокументите за събора. Първа категоричния си отказ да отиде на събранието в Крит обяви Българската православна църква, която се аргументира с наличието на нерешени проблеми и финансови причини.
Отказ да присъстват в следващите дни обявиха от още няколко църкви - Антиохийската - която обхваща територии в Сирия, Ливан, Ирак и страните от Персийския залив, Сръбската и Грузинската. Мотивите им бяха свързани с несъгласие по различни въпроси, както и липса на решения по засягащи ги проблеми.
Към тях се присъедини и Москва с искане събитието да бъде преместено на по-късна дата, така че разногласията да бъдат изгладени. Накрая все пак стана ясно, че патриаршията в Белград ще изпрати своя делегация, но представителите й ще напуснат, ако проблемите на църквите, които не присъстват, не бъдат разгледани.
