208 години Велико Търново е българска столица. През тези две столетия от тринадесетвековната история на българската държава градът свързва своята съдба със съдбата на България, за да остане завинаги символ на нейната култура, международна политика и история.
Велико Търново е един от най-старите градове в страната, като историята му датира отпреди повече от пет хилядолетия, за което свидетелстват археологическите разкопки.
Разцветът на Велико Търново се свързва с периода на Второто българско царство (1185 г. - 1393 г.). През 1185 г. градът е провъзгласен за столица на възстановената българска държава от братята Асен и Петър, които обявяват края на византийското господство, продължило 167 години.
След избирането му за столица градът се развива бързо, като в периода XII - XIV век е най-непревземаемата българска крепост, както и културно и духовно средище на България.
Най-значимият паметник на културата във Велико Търново е средновековната крепост Царевец, разположена на едноименния връх, заобиколен от три страни от р. Янтра. Разкопките показват, че Царевец, макар и опасан от крепостна стена, не е бил затворена крепост, а истински средновековен град, в центъра на който се е издигал дворецът, църквата „Св. Петка", множество жилищни и стопански сгради, водохранилища и бойни кули. На най-високата част на Царевец била резиденцията на патриарха, а в непосредствена близост и патриаршеската църква „Възнесение Христово". До Царевец се намира друг исторически хълм - Трапезица. Археологическите разкопки на хълма продължават и наяве излизат нови интересни открития.
Освен с историческите си хълмове, Велико Търново е известен и с множество православни храмове. Една от най-емблематичните средновековни църкви е храм „Св. Четиридесет мъченици", построен в чест на победата на цар Иван Асен II (1218 г. - 1241 г.) над епирския деспот Теодор Комнин (1180 - 1273 г.). В църквата са погребани българските царе Калоян (1168 г. - 1207 г.), Иван Асен II, както и много други членове на царските семейства и българската аристокрация. В православния храм се съхраняват и едни от най-значимите старобългарски епиграфски паметници - Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум (755 г. - 814 г.).
В околностите на града се намират и едни от най-известните български манастири - Патриаршески, Преображенски, Арбанашки, Плаковски, Капиновски, Килифаревски и др.
През епохата на Възраждането (XVIII - XIX в.) Велико Търново е притегателен център за будните българи. Градът е и център на Първи революционен окръг по време на Априлското въстание от 1876 г. срещу османското владичество.След Освобождението на България през 1878 г. Велико Търново е временна столица на държавата. През 1879 г. в града се свиква Първото Учредително събрание, на което се приема т.нар. Търновска конституция. Пак тук се свиква и Първото Велико народно събрание, което избира за български владетел княз Александър I Батенберг (1857 г. - 1893 г.)
Само на 6 км от Велико Търново се намира архитектурният резерват Арбанаси. Старинното село е запазило великолепни архитектурни паметници от епохата на Българското възраждане.
