Преди пътуване или почивка всеки трябва да се консултира с лекар, българите нямат навика да се интересуват от рисковете за здравето им в дестинациите, които смятат да посетят, нито да вземат предварително мерки, коментира пред БТА полк. доц. Любомир Алексиев, зам.-началник на ВМА и председател на Българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина.
Освен за рисковете при пътуванията и бъдещето на т. нар. травел медицина у нас полк. Алексиев отболяза и новостите при изискванията за назначаване на летателния състав в авиацията, както и за участието на родни учени в различни проекти, свързани със здравето на хората в Космоса.
Неговото мнение е, че един от проблемите в нашата страна е липсата на специалисти по медицина на пътуването. Травел медицината е интердисциплинарна, тъй като засяга целия човешки организъм, казва Алексиев. Експертът обяснява, че само едно 10-часово пътуване на изток или на запад променя биологичния часовник за дни. Човек се адаптира много трудно към тези промени, посочва Алексиев. Според него има различни варианти за преодоляването на такъв стрес.
Медицината предлага медикаментозни решения, но от полза за пътуващия би било и да прекара полета в сън. Добре е и предварително да се направи разчет кога е полетът, какъв ще бъде престоят в другата държава, кога е връщането, посочва Алексиев.
На въпрос защо голям процент от пътуващите страдат от стомашно разстройство, експертът обяснява, че основната причина е, че не са взели предварително мерки. Разстройствата се дължат най-често на смяната на храната и водата, казва Алексиев. По думите му стомашната флора на местните хора в различните дестинации е адаптирана към условията, но при пристигащите не е така и докато свикнат, могат да преживеят много неприятни мигове, включително да изгубят цялата си почивка, докато се борят с проблемите.
Българите нямаме културата да научаваме предварително рисковете за дестинациите,
за които пътуваме, и да ги избягваме
Човек трябва да е предварително подготвен, да е снабден с медикаменти, лекарствата не трябва да са купени на база чуто от приятели или познати, а след консултация с лекар, отбелязва Алексиев.
Много често медикаменти, които са полезни и са свършили работа при едни хора, при други нямат никакъв ефект или дори може да влошат ситуацията, посочва той.
В Европа има кабинети по травел медицина, цели клиники дори. И на някои от летищата вече има разкрити кабинети за консултации в последната минута, разказва експертът. Това дава възможност на хората, на които им се налага да пътуват внезапно, да получат адекватна помощ, отбелязва Алексиев.
Той посочва, че тези кабинети са от полза не толкова за тези, които се страхуват, че ще пипнат разстройство, колкото за хората с по-сериозни проблеми.
"Представете си човек с болно сърце, на който му се налага да тръгне нанякъде внезапно. В такъв кабинет на летището той може да получи консултация за заболяването си, както и рецепта за лекарството си, да научи в какви дози трябва да го приема при другите климатични условия. Да не говорим от каква полза би била такава консултация за някого, който пътува за държава, където медицината не е добре развита", казва Алексиев. Той допълва, че българите уж знаят много за маларията, но често тези, които са посетили Африка, се връщат с тежка форма на тази болест. По думите му причината за това е, че никой не им е казал как и какви лекарства да вземат, как да се предпазят физически от комарите, кои репиленти са най-ефикасни.
Българите нямаме културата да научаваме предварително какви са рисковете за дестинациите, за които пътуваме, и да ги избягваме, казва Алексиев. Той уточнява, че нашего брата честичко разчита само на интернет, само че световната мрежа не е най-добрият източник на медицинска информация и компетентни съвети.
Как да се развие медицината на пътуването и у нас
Усилията на Българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина са насочени към развитието на медицината на пътуването и у нас, допълва Алексиев. По думите му на първо време акцентът трябва да падне върху обучението на семейните лекари. Според Алексиев НЗОК трябва да им плаща за даването на такъв тип консултации, а не пациентите да поемат финансовата тежест. Специалистът допълва, че на по-късен етап трябва да се направят промени и в курортите.
В тази сфера е необходимо да има държавна регулация - кой може да обслужва почиващите, как да са оборудвани кабинетите, какви езици трябва да знаят лекарите, смята експертът.
Задължителни са промени и в академичното образование, допълва Алексиев. Според него студентите трябва да са наясно с медицината на пътуването, най-малкото защото България е туристическа държава.
Разбира се, за всички тези промени е необходима регулация на ниво министерства, НЗОК, нещата няма да се получат изведнъж, посочва Алексиев.
В екипажа на самолети и кораби е добре да има хора с медицинска подготовка
В момента в международен план сред специалистите много се коментират промени в селекцията на хората, които изпълняват полети, разказва още Алексиев. По думите му корекциите в правилата са продиктувани от последните инциденти с пилоти, за които впоследствие става ясно, че са имали някакви лични и здравословни проблеми.
Идеята сега е как да се преодолее конфиденциалността на посещенията при лекар и авиационните власти да получават информация за всеки летец, който преминава през някакво сериозно лечение, обяснява експертът. Допълва, че не става дума само за психиатрични проблеми, които могат да доведат до остра загуба на работоспособност, а и примерно за заболявания на сърцето или други органи, които биха довели до сериозни инциденти, ако пилотът получи някакъв срив, докато е в кабината.
Друга тема, която вълнува членовете на дружеството, са моряците, допълва Алексиев. По думите му това също е особен труд, към който не всеки може да се адаптира. Причината е, че става дума за изолирана среда и сложна психологическа обстановка в продължение на месеци. Няма човек, който да е наясно какво носи в себе си и как то ще се прояви през следващите 5-6 месеца, казва Алексиев. Допълва, че що се отнася до моряшката работа все още има много въпросителни, особено като се има предвид, че на борда няма лекари.
Мнението на специалистите е, че е добре поне някои от членовете на екипажа да имат медицинска подготовка, например като парамедици. Вариант е и корабособствениците да влагат средства за осигуряването на радио- или телемедицина, казва Алексиев. И допълва, че такива инвестиции са минимални на фона на спасен човешки живот.
Състоянието на българската космическа медицина
На въпрос за състоянието на българската космическа медицина Алексиев посочва, че тя далеч не е на това ниво, на което е била преди години. Допълва, че въпреки трудностите Институтът по космически изследвания към БАН и ВМА продължават да работят в тази област, най-вече чрез съвместни проекти с Европейската космическа агенция и НАСА.
Сега работим върху тестове за психологически изследвания на хора, които ще пребивават продължително време в Космоса, казва Алексиев. Той допълва, че българските учени са включени и в проект за преодоляване въздействието на космическата радиация върху човека. Българите имаме много добри постижения в тази област, казва Алексиев. Експертът уточнява, че има различни модели за преодоляването на радиацията - като се започне от механична защита и се стигне до подготовка на организма сам да може да реагира срещу облъчванията чрез приемането на антидоти.
