Великата певица Едит Пиаф тръгва от улицата и покорява света. Тя има скандален и изумителен живот, живян интензивно и безразсъдно, без мярка в нищо. Днес тя е символ на Франция.
Дете на улицата
Едит Джована Гасион е родена на 19 декември 1915 г. в квартал Белевил в покрайнините на Париж. Според една от легендите е родена на тротоара на ул. "Белвил" 72. Родителите й са Анета Джована Мейар - улична певица от барберо-алжирски произход и Луи-Алфонс Гасион - уличен акробат от Нормандия. Майка й я изоставя на грижите на алкохолизираната й баба, която често смесва млякото й с вино.
Когато става на 3 годинки, баща й Луис-Алфонс Гасион се връща от войната и е ужасен от състоянието, в което я намира - мръсна, недохранена и почти сляпа. Взима я заедно със сестра й Симон, за да ги отглежда майка му - готвачка в публичен дом. Бабата води малката Едит по лекари, за да й възвърнат зрението, но безуспешно. Една неделна сутрин бабата я облича празнично и я води на поклонение в кармелитския манастир на св. Тереза, за да се молят. И чудото става. 7-годишната Едит проглежда и първото нещо, което вижда, е пианото.
Едит започва да се изхранва с пеене. Заедно с баща си обикаля от кръчма на кръчма, от улица на улица.
Пътят към славата
През 1935 г. собственикът на нощния клуб "Le Gerny" - Луи Льопле открива Пиаф в района "Пигал". Клубът се намира на Шан-з-Елизе. Нервната енергичност и дребен ръст - едва 1.42 см. служат за вдъхновение на прозвището, което и остава до живот - Момичето врабче (La Mome Piaf). Льопле я учи на основните принципи на сценичното поведение и настоява да облече черна рокля, която става нейна запазена марка при изпълненията ѝ.
Льопле влага големи усилия да ѝ осигури максимална публичност и на дебютната ѝ вечер пристигат много знаменитости. Представленията в нощния клуб водят до записването на две нейни песни през същата година. Льопле е убит от гангстери следващата пролет. Едит е разпитана и обвинена като съучастник, но е призната за невинна.
Скоро след това Пиаф започва да работи с Реймънд Асо, който става нейн любовник и променя името и на Едит Пиаф за постоянно. По това време Едит започва да работи и с композиторката Маргерит Моно, с която в последствие си сътрудничи през целия си живот. Пиаф продължава традиционно с изпълнението на реалистични шансони, идеализирайки живота си на улицата в песните си.
Едит Пиаф на 100 (СНИМКИ/ВИДЕО)
Кариерата й стремглаво тръгва нагоре. Пее пред пълни зали. По време на немската окупация на Париж Едит създава La vie en rose (Животът в розово). Песен, превърната в хит от Луис Армстронг и включена през1998 г. в Салона на славата на наградите Грами.
Мъжете в живота й
Едит има бурен любовен живот. Пътят на много известни мъже като Ив Монтан, Жилбер Беко, Шарл Азнавур, Жорж Мустаки се пресича с нейния. Любовта на живота на певицата е боксьорът Марсел Сердан, с когото се запознава през 1947 г. За съжаление времето им заедно е кратко - до 1949 г., когато самолетът, в който се намира Сердан се разбива на Азорските острови, а тялото му изчезва. Едит написва "Химн на любовта", една от най-известните и песни.
Продават на търг любовни писма на Едит Пиаф
Болката
1951 г. бележи началото на един мрачен и изключително тежък за певицата период, продължил до смъртта й през 1963 г. Едит претърпява две сериозни автомобилни катастрофи. За да намали болката от раните си, още в болницата започва да взима морфин. Скоро става зависима. Става убийствено опасно, когато комбинира и с алкохол. Следват един опит за самоубийство, четири случая на интоксикация, три изпадания в кома, възпаление на черния дроб, нервна криза.
Тя пее до пълно изтощение, записва песен след песен, появява се в шоу след шоу, участва във филми. Не един и два пъти припада на сцената, често на концертите й я чака линейка, която след края на шоуто я откарва в болницата.. "Ще пея винаги. А в деня, в който вече няма да пея, ще умра."
Едит Пиаф умира от рак на черния дроб на 47 години във вилата си на Френската ревиера на 10 октомври 1963 г. Тялото ѝ е положено в гробището Пер Лашез в Париж.
