За принос в развитието на читалищната дейност и по повод нейната 70-та годишнина Тотка Полякова беше отличена от Министерство на културата със „Златен век – печат на цар Симеон Велики“ и грамота, с Почетния знак на Габрово и със статуетка на Дон Кихот от Съюза на българските журналисти.
Сърце давам за приятел, казва тя в интервю на журналиста Стефка Бурмова, което вестник "100 вести" публикува днес.
"Получаването на наградата „Златен век“ беше в присъствието на моите внучки в Министерството на културата, което ме направи невероятно щастлива. Изненадах се, когато казаха: „По случай нейната 70-годишнина!“. Сякаш не бях подготвена да чуя тези думи.
Откровено си казвам, че останах и невероятно изненадана при получаването на Почетния знак на Габрово, когато синът ми говори за мен преди връчването на наградата, за което не бях информирана. Та той каза няколко неща за мен, които наистина звучаха трогателно. Синът ми винаги се е обръщал към мен с „майко“, а на този ден заяви: "Благодаря ти, мамо!“
За да е личност човек, трябва да има и приятели, и врагове.
Единственото, което съм си мислила, е, че надали някой ще се сети за мен, но съм грешала. Още повече, че на другия ден след награждаването в Габрово бях вече в Министерството на културата. Там бяхме с Таня Цанкова, която също беше изненадана от наградата си. Бяхме част от всички наградени - композитора Митко Щерев, поета Иван Цонев, писателя Георги Данаилов и други големи личности. Наистина ми беше приятно.
Пожелавам на много хора да получат своите отличия, но навреме. Да не се чака да станат на по 70 и кусур години. Човек трябва да бъде почитан, когато направи нещо на младите години. Защото в живота си всеки прави по нещо прекрасно, макар и малко да е то. Тогава трябва да го зачитат."
