Презентация на мюсюлмански и еврейски архитектурни паметници представиха в джамията в Кърджали
Презентация на мюсюлмански и еврейски архитектурни паметници представиха в джамията в Кърджали / netinfo

Днес в джамията в Кърджали Арт движение Кръг представи пред богомолци и млади хора от общината, в това число и ученици от училището в Енчец своето изследване на тема „Дух и величие на османската архитектурна традиция в България”, в което са включени архиви, документи и информация за повече 20 джамии, мостове, тюрбета, кервансарии в България, както и за архитектурното наследство на най-великия османски архитект Мимар Синан (1488-1549).

Уникалният момент в днешното събитие бе, че наред с презентацията за най-старите образци на османската архитектура в България, за първи път в мюсюлмански храм бе направена и презентация на тема „Кратки бележки и фотографии за най-старите еврейски молитвени храмове в България”, илюстрирано с документални фотоси за състоянието на храмовете днес.

„За първи път България, в мюсюлмански храм, ще видите изображения на синагоги. Може би това се случва за първи път в света”, каза директорът на Арт движение Кръг Радост Николаева пред аудиторията в джамията, към която междувременно се присъедини и Районния мюфтия Бейхан Мехмед.

В последвалата презентация на изследването „Дух и величие на османската архитектурна традиция в България”, Радост Николаева изтъкна, че някои от османските архитектурни паметници в България, са по стари дори и от тези в Истанбул.

 

„Най-големите и забележителни османски паметници в България са: Томбул джамия в Шумен, Джумая джамия в Пловдив, “Баня баши” джамия и Имарет джамия в София, Свиленградският мост, Кервансараят в Харманли, Тюрбето на Ак Язълъ Баба, Тюрбето на Демир Баба. През османския период само в София има между 50 и 84 джамии”, каза в презентацията на изследването си Радост Николаева. По думите й немалка част от османските паметници са изградени на места на предишни храмове и по този начин продължават традицията на светите места. „Така върху останки от тракийски светилища стъпват ранно-християнски базилики, а по-късно се издигат храмове на българското средновековие, върху които през османското време са построявани джамии текета. Тоест, животът на светите храмове е вечен”, каза Радост Николаева в презентацията си.