Теориите на бащата на психоанализата Зигмунд Фройд не спират да вълнуват хората и до днес. Неговите открития за човешката природа са били новаторски за времето си, но са оказали огромно влияние не само на психологията, а и на много други научни сфери. Изключително противоречива фигура на своето съвремие, Фройд и днес предизвиква жарки професионални дискусии и се нарежда сред най-влиятелните личности в историята на човечеството.
Зигмунд Шломо Фройд е роден на 6 май 1856 жодина в австрийския град Фрайберг. Той е първото от 8 деца. Майка му е Амалиа Найтанзон, а баща му Джейкъб Фройд - търговец на вълна. Семейството било доста бедно по времето, в което Фройд се е родил, живеели в стая под наем в къщата на ключар.
През 1860-та година семейството се мести във Виена, а 5 години по-късно Фройд започнал образованието си. Бил отличен ученик и завършил 8 години по-късно. Обожавал литературата и знаел 8 езика.
Кушетката на Фройд - тема на изложба
На 17 годишна възраст е приет в университет във Виена. Отначало планирал да учи право, но се присъединил към медицинския факултет, където философията била един от изучаваните предмети.
След като завършил работил в различни поделения, включително в лудницата, която му била най-интересна. През 1885-та става доцент по невропатология. Позицията не му носила заплащане, но му давала възможността да изнася лекции.
Следващата година напуска болницата, за да се отдаде на личната си практика, специализирайки в това, което по онова време наричали "нервни разтройства". Същата година се жени и за Марта Бернейс, с която имат общо 6 деца.
Фройд започва разбработката на психоанализата в края на 1885-та година, когато отива да учи в Париж, заедно с Жан-Мартин Шарко, известен невролог, който провеждал научни изследвания върху хипнозата. По-късно Фройд споделя, че този период му е повлиял много за това да започне да се занимава с медицинската психопатология.
След като започнал самостоятелната си практика следващата година, използвал хипнозата за клиничната си работа. Той виждал огромна трансформация в една от пациентките си, след като под хипноза говорила за произхода на проблемите си, което значително намалило симптомите им. По-късно обаче заключва, че има по-ефективен начин за облекчение, като окуражава пациентите да говорят свободно, без никаква цензура и забрана за всичките си спомени и мисли, които им хрумвали.
Фройд открива, че сънищата на пациентите могат продуктивно да бъдат анализирани, за да разкрият сложната структора на подсъзнанието.
Към 1896-та Фройд изцяло се отказал от хипнозата, а за новата си методика използвал термина психоанализа.
През 1899-та година публикува "Интерпретация на сънищата", в която дава подробни интерпретации на собствените си сънища и тези на пациентите си.
От есента на 1902-ра година започва ежеседмични срещи с други виенски лекари, които подкрепяли труда му. Това дало началото на околосветското психоаналитично движение, което с годините растяло все повече и повече. Признанието на обществото започнало да идва, след като Фройд получил почетна докторантура.
На срещите, които Фройд организирал, присъствал и Джеймс Путнам, невролог и психиатър от Харвард, който основава Американската психоаналитична Асоциация през 1911 година, а пък малко преди това - 2 години по-рано, трудовете на Фройд започнали да се превеждат на английски.
След основаването на Американската асоциация започнала да се създава цяла мрежа от психоаналитични общества, институти и клиника по цял свят.
През 1930-та година Фройд е награден с наградата "Гьоте" за своят принос към психологията и германската литературна култура, но малко по-късно, когато нацистите идват на власт, книгите на Фройд били от първите изгорени.
Фройд въпреки религията си, избрал да остане във Виена до началото на 1938-ма година, когато се наложило Ърнест Джоунс да отиде при него и да го убеди, че трябва да потърси убежище в Англия. За щастие - успял.
Фройд умира от рак на 23 септември 1939 година.
Теориите на Фройд за детската сексуалност, либидото, егото и другите теми върху които работил са едни от най-значимите академични концепции на ХХ век.
Вижте още от рубриката "Портретъ":
Одри Хепбърн - ангелът на американското кино
Избухливото момченце, което се превърна в ексцентричен гений
