Този месец Барак Обама, воден от желание да изцери старите рани и да ентусиазира новите поколения, ще стане първият действащ американски президент, който ще посети Хирошима, където преди седемдесет години САЩ хвърлиха унищожителна атомна бомба, поставила началото на ядрената ера. Президентът се надява, че като посети Парка на мира близо до епицентъра на взрива от 1945 година, ще даде тласък на усилията по света за премахване на ядрени оръжия. Но Белият дом се постара да подчертае, че Обама няма да поднесе извинения за бомбардировката и това показва колко деликатно е посещението му в политически план.
Бен Роудс, заместник-съветникът на президента по националната сигурност, го заяви съвсем ясно: "Той няма да даде нова оценка на решението да се използва атомна бомба в края на Втората световна война". Вместо това, посочи Роудс в изявлението си, Обама ще насочи вниманието върху жертвите на войната и ще предложи "дългосрочна визия" за безядрен свят.
Водородната бомба - най-мощното и разрушително оръжие в света
Японският премиер Шиндзо Абе, който ще придружава Обама в Хирошима, заяви, че нито е необходимо, нито се очаква той да поднася извинения.
"Премиерът на единствената страна в света, преживяла ужаса на атомните атаки, и лидерът на единствената страна в света, използвала атомно оръжие по време на война, заедно ще почетат паметта на жертвите", каза Абе пред репортери. "Мисля, че това е начин да се изрази уважение към жертвите на атомните бомбардировки и към оцелелите, които още изпитват страдания".
Оцеляла от трагедията в Хирошима: Сякаш гигантски крак бе размазал града
Американското нападение срещу Хирошима на 6 август 1945 г. убива 140 000 души. Втората бомба, хвърлена два дни по-късно над Нагасаки, убива 70 000 души. Бомбардировките остават дълбоки белези в поколения японци - и физически и психически, но много американци смятат, че те са ускорили края на Втората световна война и така са спасили живота на много повече хора. На 15 август Япония обявява, че капитулира.
Що се отнася до визитата на Обама, японците са готови за нея - седемдесет години след бомбардировките.
В допитване на телевизия Ен Ейч Кей този месец 70 процента от анкетираните японци казаха, че искат Обама да дойде, а само 2 процента казаха, че са против.
Особено дълго са чакали хората, преживели бомбардировките. Броят на оцелелите, наричани в Япония "хибакуша" и имащи право на медицински грижи от държавата, през март са били повече от 183 000. Средната им възраст днес е над 80 години.
Ядреното възпиране - наследство от Хирошима
"Най-сетне дойде този ден", каза 91-годишният Сунао Цубои, преживял бомбардировките и ръководител на организация на оцелели в западния японски град.
"Ние не искаме извинение", каза Цубои пред Ен Ейч Кей. "Искаме само да го видим как поднася цветя в Парка на мира и свежда мълчаливо глава. Това ще е първата стъпка към премахване на ядрените оръжия".
Визитата на президента, която ще се състои в края на планираното му пътуване до Япония и Виетнам, се очакваше отдавна, още откакто през април мемориала в Хирошима посети държавният секретар Джон Кери.
Кметът на Хирошима Кадзуми Мацуи приветства намерението на Обама да посети града и каза, че това е "смело решение, проява на съвест и разум". Той изрази надежда, че президентът ще чуе историите на оцелелите. Кметът на Нагасаки Томихиса Тауе каза, че президентът ще "отправи силно послание за свят без ядрени оръжия".
Призивът на Обама за свят, свободен от ядрени оръжия, в известен смисъл повтаря посланието на бившия президент Джими Картър, който през 1984 г. посети Хирошима и обеща да работи като обикновен гражданин за "премахване на ядрените оръжия от лицето на земята".
Бомбите в Хирошима и Нагасаки ли сложиха край на Втората световна война?
Въпреки силната символика, която носи посещението на Обама, антиядрени сдружения казват, че не е достатъчно само едно силно президентско послание: президентът, който в първата година от мандата си призова от Прага за свят без ядрени оръжия, трябва да използва последната си година като президент, за да предприеме по-решителни стъпки, казват те.
Президентът би трябвало да "използва тази възможност, за да набележи конкретни действия, които САЩ и други страни биха могли и биха следвали, за да се доближим до свят, свободен от ядрени оръжия", каза Дарил Кимбъл, изпълнителен директор на независимата Асоциация за контрол над въоръженията.
Кевин Мартин, председател на "Действия за мир", базирана в САЩ организация, добави, че Обама "няма да изглежда искрен, ако на думи приканва към премахване на ядрените оръжия по света, а в същото време администрацията му продължава да планира да похарчи трилиони долари през следващите 30 години за модернизиране на ядрените оръжия".
„Гардиън": САЩ и Русия заплашват да се върнат към ерата на ядреното съперничество
Според оценки на Бюджетната служба на Конгреса от януари 2015 г. плановете на администрацията за ядрените сили ще струват 348 милиарда долара през следващите десет години. Други казват, че ще може да достигнат 1 трилион долара за следващите трийсет.
Посещението на Обама става в момент, когато ядреният дебат започна да звучи и в предизборната кампания за избор на негов наследник. Вероятният кандидат на Републиканците Доналд Тръмп подхвърли идеята да се позволи на Южна Корея и Япония да се сдобият с ядрени оръжия.
Източник: БТА
