Повече от 600 чевермета и поне 10 000 гости – така ще посрещне днешния Гергьовден пазарджишкото село Паталеница. Местните хора се славят като изкусни майстори на печеното агнешко, което в китното селце се приготвя по запазена от столетия традиция. Тя повелява във всеки дом да се изпече обредно животно, независимо от това дали има именник. Нарича се за здраве, късмет и благоденствие.
Данни на ГРАО развенчават мита за стотиците именяци в Паталеница на Гергьовден – те са само 79. Георгевците са най-много – 69. В други селища може да са в пъти повече, но нямат толкова уникално отбелязване на личния празник. На трапезата сядат семейства, цели фамилии и компании приятели, дошли от близо и далеч да се веселят до зори. Млади и стари сядат на една трапеза, живеещите в чужбина се завръщат в родното си място, туристи от цялата страна гостуват специално за неповторимата отбелязване на празника. Заради Гергьовден и обичая, който столетия наред е оцелял във времето и не губи инерция заради кризата.
Подготовката за празника започва от ранни зори. Преди да бъде изпечено, всяко агне задължително се спява в църква от предния ден. Предварително стопаните изкопават трапове и ги нареждат с клони от лози, за да е плодородна годината. Когато жарта от тях е готова, се нареждат чеверметата, които остават да цвърчат над жаравата до рано следобед. На места се копаят трапове за по няколко десетки агнета и се въртят бавно и търпеливо 6 до 8 часа в зависимост от килограмите. Като започнат да се запичат, майсторите ги пръскат от време на време с водица от менче със зелена китка.
През това време хората си честитят празника и се отдават на сладка приказка с чашка от легендарната местна ракия. Наоколо се вихри всенародна веселба, пеят се народни песни, ручат гайди, разтягат се акордеони, пищят кларинети.
На финала стопаните изпълняват още един ритуал – обхождат нивите си и бодват в земята разлистени клонки за плодородие и берекет.
Паталеница е село с порутени старинни къщи и същевременно кипящо от живот. В последното десетилетие то привлича силен интерес у туристи заради богатата си история. Смята се, че тя започва през средните векове. От старото му име идва и наименованието на Баткунската хроника, свидетелстваща за налагането на исляма в Родопите.
Една от уникалните забележителности е църквата „Свети Димитър”, построена през 11 век. Тя е най-старата в Пазарджишко и една от най-старите в страната. През 1956 година е обявена за архитектурен паметник с национално значение, а през 1971 година – и за художествен паметник с национално значение.
Според преданията, преди нашествието на турците в началото на 14 век църквата била засипана с пръст. Така тя била запазена, "куртулисала" се, откъдето се създало и известното и до днес име "Света Куртулещица". С времето на мястото на църквата се образувал хълм. Разкриването на църквата станало около средата на 19 век. Селянин случайно видял стърчащ от земята метален предмет. Като разровил, се оказал метален кръст. Тогава хората си спомнили за преданието за заровената църква. Под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя била освободена от могилата.
Според друга легенда след една силна буря пастир видял, че на върха на могилата в югозападния край на селото било съборено голямо дърво, а до дънера му била зейнала дълбока дупка. Селяните пуснали в дупката двама мъже с въже и така открили заровената в земята църква.
Забележителност на Паталеница е и манастирът „Свети Петър и Павел”. Той е единственият родопски манастир в Пазарджишко. От надпис на мраморна плоча се разбира, че е построен през 12 век. През турското робство два пъти е разрушаван и възстановяван. В манастира расте стара и много интересна лоза, за която задълбочени изследвания показват, че е на повече от 500 години. Обявена е за природна забележителност и се охранява от държавата.
