Днес е 6 май - Гергьовден. Според стари народни представи зимата започва от Димитровден, а лятото от Гергьовден. Народът казва „Св. Димитър носи зимата, а Св. Георги - лятото".
Гергьовден е особено тачен за здравето на овцете, които в миналото имало в почти всяка къща.
През целия ден в ЕМО „Етър" ще се извършат възстановки на гергьовска обредност. Николина Лазарова, която отглежда характерна за централната част на Стара планина порода овце, ще покаже на посетителите в музея как в миналото е било подсирвано млякото и как се е приготвяло маслото. Това ще стане във възстановената преди години на територията на ЕМО „Етър" мандра.
На Гергьовден задължително се е правело прясно сирене, което се е смятало за лековито. Парченца от него се запазвали през цялата година и се давали, ако човек заболее.
„Последната такава мандра в Габровско е съществувала до средата на 70-те години на миналия век и се е намирала на Узана в местността Карамандра. Повечето хора са забравили днес, че основните млечни продукти в миналото са били правени от овче мляко", припомни Дамян Христов, който организира празника Гергьовден в ЕМО „Етър".
Малко преди обед в музея може да се види още един обичай, характерен за Гергьовден - обредно замесване и изпичане на гергьовски хлябове в пещ. Тестото за тях се замесва с вода - мълчана, ненапита, цветна, донесена в зори от мома или невеста при пълно мълчание, без да се разлива нито капка от напълнения съд, в който са сложени билки или цветя. При замесването на хляба се слага нов квас. Месачката трябва задължително да бъде празнично облечена и обредно чиста.
На Гергьовден се прави голям гергьовски хляб, наречен „кошара", на който с тестени топчета символично са изобразени овчар, овце и куче.
В средата на хляба се слага кръст от тесто, а по края се завива тестена пръчка с извити краища. Това е кошарата, която е отворена, за да влизат в нея овцете. В нея са поставени нечетен брой овце, на отвора е тестено топче, наречено за овчаря, до него е гегата и друго, по-малко топче, изобразяващо кучето. От този хляб се давало и на овцете, да се множат и да не боледуват.
Празничната трапеза за Гергьовден е общоселска. На нея присъстват и стари, и млади, и мъже, и жени. Тя се разполага на някоя обширна зелена поляна край селището или в черковния двор.
Голяма жизнена сила народът приписва на гергьовската вода. Дъждовен Гергьовден предвещава добра и плодородна година.
Не случайна е поговорката „Всяка капка гергьовска водица е златна жълтица". Широко разпространено, особено сред жените, е обредното търкаляне на голо по гергьовската роса за здраве, хубост и плодовитост.
За Габровско е характерно рано сутринта стопанинът да закичи със зелена букова клонка портата, къщата, кошарата, обора, колата и ралото. Такава клонка се забучва и в нивата, градината, лозето, бостана и ливадите, за да може живителната енергия на разлистеното дърво да се прехвърли върху тях.
В ЕМО „Етър" днес ще бъдат представени и характерните за Гергьовден люлки, окичени със зеленина.
На тях е добре всеки да се полюлее за здраве, „най-вече момите и момците които се либят". Освен люлка, на зелено дърво се окача и кантар, на който всички минават, за да се претеглят. Ако човекът е наддал на тегло от миналия Гергьовден, това е знак за добра и здрава година, ако е отслабнал - е на лошо.
