Най-често свети Георги е изобразяван на бял кон, убиващ змей с копието си. Легендата, която е причината за това тъй популярно изображение, разказва за едно чудо, случило се близо до град Вирит (дн. Бейрут) недалеч от град Лида, където почивало тялото на светеца.
В едно езеро, разположено в близост до град Вирит, живеел змей човекоядец. Той често обикалял околността и много от жителите на града ставали негови жертви, а когато доближавал градските стени отровният му дъх повалял тези, които го вдишвали. Разбира се, гражданите неведнъж се опитали да се справят с проблема, но уви.
Накрая се наложило да се обърнат за помощ към царя. Той, за да укроти змея, издал заповед всеки ден да му предават по едно дете и така, заситен, да не закача останалите. И така ден подир ден водили по едно от децата си край езерото, в жертва на змея човекоядец. Накрая дошъл ред и на царя да изпрати дъщеря си. Ще не ще - трябвало да спази заповедта, която сам бил издал. И така той наредил на собственото си дете да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, младата девойка се свила уплашена и тихо заплакала. В този момент се появил свети Георги на бял кон и я попитал защо стои там и плаче. Тя, понеже не искала и той да бъде погубен, му извикала да се маха, но свети Георги разбрал каква е работата, препуснал с коня си срещу змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже за пояса си и да го завлачи в града.
Като я видели да се връща с чудовището съгражданите й се уплашили, но свети Георги ги успокоил и им казал, че вече няма от какво да се боят, защото Исус Христос го бил изпратил, за да ги спаси от това зло и да повярват в Него. С изричането на тези думи той отрязал главата на змея и всички мигом прославили Бога и до един се покръстили.
По-късно на същото това място издигнали две църкви: първата, прославяща името на Божията майка, а втората - това на свети Георги. Когато освещавали храма, се случило и друго чудо - избликнал извор с жива вода, която лекувала болните телом и духом.
