Пловдивските потребители масово губят делата, които са завели срещу ЕВН – Топлофикация и то поради някои обезпокоителни причини. Това заяви за Дарик председателят на Сдружението за правна помощ на потребителите (СППП) адв. Димитър Деков. Съществуват специфични „хватки“ и манипулации с вещи лица, прилагани в българските съдилища, които бихме искали да споделим с експерти от различни области и да заговорим на общ юридически език, допълни Деков. По този повод СППП, Института за държавата и правото към БАН и Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ организират семинар под надслов „Делата срещу Топлофикация – правни и технически въпроси“.
Темата е актуална предвид факта, че тълкувателното решение за плащането на такса „сградна инсталация“ е в ръцете на Върховния касационен съд. Според Деков има проблеми и с начисляването на сметките за топлото, които той определи като некоректни.
Още преди два месеца омбудсманът Мая Манолова заяви, че текстът от член 62* в Закона за защита на потребителите е с приоритет пред всички закони, които се отнасят за потребителите. Според нея правилната съдебна практика е свързана с отхвърляне на дължимостта за плащане на "сградна инсталация" в случаи, в които гражданите не са поискали подобна услуга.
Семинарът ще се проведе днес от 17.30 часа в зала „Компас“ на Пловдивския университет. За участие са поканени юристи от адвокатската колегия в Пловдив, преподаватели и студенти, както и експерти по темата. Лектори на семинара ще бъдат Георги Христов – енергиен експерт, и адвокат Стоян Мемцов от СППП.
*Чл. 62. от Закона за защита на потребителите (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
(1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.
(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.
(3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.
