Всичко на тази земя се връща
Всичко на тази земя се връща / Деляна Бобева


Светът е пред пълна глобализация. В Европа има криза на личности в политиката, твърди специалистът по етно-религиозни конфликти доц. Георги Бърдаров.


Визитка:


Той въплъщава в себе си десетки таланти: от преподавател с титла доктор по етно-религиозни конфликти, геоурбанистика, миграция на населението, сценарист на едни от най-гледаните български предавания, като „Стани богат" и „Столът", писател, любител на футбола, трикратен шампион в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думата". Любител на екстремното. Живее на пълни обороти и му личи дори по бързината, с която си служи с думите. Твърди, че не чака житейски възможности, а си ги създава сам. Признава, че истински щастлив го прави интересът на студентите към работата му с тях. Определя себе си като научен пътешественик.

Доцент Георги Бърдаров.

43-годишен, софиянец, потомък на бежанци от Македония. Заместник-декан на Геолого-географския факултет по учебната дейност.
Разказът му „За петата ракия или колко е хубав животът" е най-четеният български разказ в интернет.
В края на миналата година спечели телевизионното предаване „Ръкописът" по Българската национална телевизия, което му позволи да издаде романа си „Аз още броя дните", разказващ за голяма любов между християнин и мюсюлманка по време на войната в Босна и Херцеговина. Премиерата на книгата е в София на 19 май.

 


Тези на доц. Георги Бърдаров:


След четвърт век бялата раса ще е претопена в Европа. През последните 10 години Европа приема вече официално повече имигранти от САЩ. Имигрантите са вече 10% от общото население на Европейския съюз. Европеидната раса бързо намалява и, според прогнозите, в средата на века европеидното население на земята ще е 10%, а Европа вече е в капан на необходимата имиграция.
В Европа е налице „безпрецедентн

о застаряване на населението", което за последните 100 години е над два пъти, като процент. Най-потърпевша от това е Испания, следвана от Германия, наричана „старческият дом на Европа", Унгария, България, Чехия.


Македония си е отишла одма, ако не е този ЕС да подържа илюзията, че може да има такава държава. Босна е другата с подобна съдба.


Без ЕС ние загиваме. Няма ли го ЕС, ни чакат нови жестоки конфликти и подялба на влияние на Балканите между Русия и Турция.


Не можем да удържим бежанска вълна по гранците си от 2 хиляди души на ден без помощ от ЕС.


Аз съм абсолютно убеден, че ние не се раждаме бели или черни, европейци или африканци, християни или мюсюлмани. Ние се раждаме преди всичко хора и каквито и да са обстоятелствата, само от нас зависи да си останем хора.


Винаги има накъде да върви човек и какво да постига. Не е важно да покориш върха, важен е пътят към него. Аз продължавам да пътувам.

Срещнахме се с доц. Г.Бърдаров по време на националната георграфска конференция, домакинствана от Казанлък.На нея той представи своите интересни тези пред млади географи- ученици и студенти от цялата страна.

 


Доц. Бърдаров, твърдите, че Европа ще става все по-малко бяла, все по-малко християнска и все по-малко европейска. Това защо не се осъзнава от европейските политици, поне съдейки от техните действия напоследък?

- Защото не им е удобно. Това са причинно-следствените връзки на колониалната система, която са правели европейците. Нищо на този свят не остава невърнато. Не може в продължение на 5 века и повече ти да експлоатираш по такъв жесток начин тези хора и да си мислиш, че това няма връщане. Колкото и да е философско това, така е: всичко на тази земя се връща. И сега го виждаме като имиграционна вълна от тези територии. И после - не им е удобно на европейците, защото е много по-лесно да насаждаш омраза към другия, да обясняваш за ислямски радикален тероризъм, но не и да търсиш корените в собственото си поведение.

Излиза, че германският канцлер Ангела Меркел постъпва най- далновидно, с оглед напред във времето, с поканата си към имигрантите?

Според мен, това беше малко спекулативно. Друг е въпросът, че в момента Европа има криза на личности в политиката и за мен Ангела Меркел и Дейвид Камерън донякъде са едни от малкото политици в Европа, които прозират какво очаква континента в близко бъдеще.

Как тогава това колониално мислене на европееца може да бъде пречупено и да станем по-космополитни, за да приемем този различен в много отношения от представите ни свят, в който ще ни се наложи да живеем?

Аз имам една друга теза: Европа отново е водеща в света, тъй като това, което очаква света, е една пълна глобализация: при сегашните транспортни, комуникационни средства, технологии, които се променят ежеминутно. Това, което ни очаква, е пълна глобализация! Тоест, тези понятия, с които сме свикнали, националности, етноси, тепърва ще стават все по-мъчни: т. е. хората ще пътуват все повече, все повече ще напускат страните и териториите, в които са живели, ще се женят за хора от други страни и континенти, етноси и религии. Това е бъдещето. Европа ще бъде флагман и ще понесе тежки удари от първите сблъсъци. По-нататък това ще става по естествен път. Това е бъдещето на света, не просто на континента Европа.

Как тогава обикновеният българин, обикновеният европеец, трябва да приеме това, което сега се случва по неговите граници, в Европа?

Много е трудно на обикновения човек, тъй като всеки се вълнува от това да е добре: той и семейството му да са защитени, да има бъдеще за децата му. Да приеме една такава картина, че това е част от случващото се в света, е много трудно. Човешки рефлекс: всеки иска да е защитен. Тези процеси е трудно да стигнат до съзнанието на масата хора, тъй като те се вълнуват от тяхното лично развитие, комфорт, спокойствие. Това, да обясниш на човек, че светът се променя в такава посока и това е нормално, за масата хора не е нормално. За България лично аз имам малко по-различна теза, защото мисля, че напоследък се спекулира с отношението ни към бежанците. Напоследък има една такава тема: мит ли е етно-религиозната толерантност на българите? И за мен това не е мит. Ние сме най-толерантният етнос на Балканите, но за последните 26 години толкова много се озлобихме, толкова много се отчаяхме и отчуждихме, че вече най-малкото нещо е готово да запали искрата. Иначе, по същество, българинът е много по-толерантен от сърбите, от македонците, от гърците. В това съм сто на сто абсолютно убеден, понеже познавам Балканите много подробно.

Тази бежанска мигрантска вълна наказание ли е за Европа, за нейното колониално господство, за нейния колониален манталитет и минало?

Да, за всичко това, което се случвало през изминалия период. Иначе, колониалното мислене има един такъв термин, че то се предава през „колективната памет и образователна система". А тя се насажда от поколение на поколение. Тоест, то е заложено в западноевропееца, но не у нас, ние не го усещаме по простата причина, че нямаме такъв период. Но при западноевропееца това е заложено и много трудно тези хора ще приемат африканците или азиатците като равни. Затова казвам, че са нужни отстъпки и от двете страни, но не виждам от днешна гледна точка как това ще се случи. Светът се динамизира, променя и колкото повече се увеличават и пътуванията, и смесените бракове, хората ще стават все по-космополитни. 21 век ще мине под тази форма: на конфронтацията и на сблъсъците. Европа ще си мине през своите сътресения. Аз винаги давам пример с Великата френска революция, когато се създава модерната епоха: всяко ново нещо става на базата на разрушения на старото. И никъде това не става по мирен път.

Кои, според Вас, мигранти са по-опасни, ако ги разделим така: икономическите, политическите или климатичните?

Нито един от тези три типа имигранти не са опасни. Опасно е това, че чрез тях и през тях се филтрират и джихадисти. А те не могат да се отсеят. Като дойде една огромна бежанска вълна от десетки хиляди души, как да знаеш колко от тях са истински имигранти, колко от тях са джихадисти. Това е опасното. И не можеш това да го контролираш, колкото и да искаш. Защото те си купуват и паспорти. Той може и да не е от Сирия, но има сирийски паспорт. При една огромна вълна това просто не може да се установи.

Страните от Западна Европа, по т. нар. „Балкански маршрут", се надяват това масово навлизане в страните им да спре. Ще успее ли Европа да преустанови този процес или просто трябва да го приеме и да не се съпротивляваме по начина, по който го правим сега?

Спиране може да има единствено по пътя на конфронтацията, конфликти или война. Това е нещо, което много бих искал да се избегне. Спиране може да има по друг път, който обаче не е удобен на европееца, на европейските управляващи: много бързи и спешни инвестиции на Европа в икономиките на тези региони и държави. Никой не бяга от дома, ако му е хубаво там. Рецептата е тази: спиране на конфликтите в тези региони, инвестиции в техните икономики. И в образование. Защото има региони, където младежката безработица в тези страни, които генерират имигрантски поток, където младежката безработица е 70%. Тоест, те нямат нито бъдеще, нито шанс да живеят там. Ако Европа, а и останалите големи страни - САЩ и други, инвестират в тези държави и създадат нормални условия за живот там, то хората няма да бягат. Няма да мигрират по този начин. Друг е въпросът, дали вече Европа може да инвестира в тези региони, защото сега ресурсите се управляват не от тези бивши колонии, а от транснационални компании. Вече корпоративните интереси движат всичко. А тези корпоративни интереси не делят Европа на мигранти и други: те просто си печелят и толкова.


Защо имигрантите избраха Европа? Само защото Америка е далеч или и по други съображения?

Основните причини са две: първо, Америка е далече. Пътят е много. Повече от имигрантите са бедни хора, които плащат някакви пари, но не могат да си позволят толкова за един далечен път, какъвто е до Америка. И второто е езикът, който те знаят от бившите колонии: френски, английски, по-малко испански. Освен това, в някои страни доскоро имаше и преференции за вземане на поданство на граждани от бившите им колонии.

Има ли вярно решение, верен подход Европа, за да приеме всичко това, което очевидно е неизбежно и няма да спре дотук?

Европа първо трябва да се адаптира към всичко това. Според съвременната еволюционна теория за произхода на човека, оцеляват не най-силните, нито най-богатите, а най-адаптивните към промените. В момента ние сме в една тотална промяна на света и ще оцелеят тези, които ще се адаптират към тези условия. Те ще просперират.
Има ли успешна формула за това - как тези неуки, не съвсем образовани хора, без професионална квалификация, могат да бъдат интегрирани по един безболезнен, сравнително бърз начин?
Това вече не е възможно, абсурдно е. Можеше, докато не беше се отприщила тази огромна бежанска вълна. Но сега, при милион и половина на година бежанци, това вече не е възможно.

Ще приемат ли тогава нашите правила тези, които идват от Африка, от Азия? Или това звучи егоистично?

Те трябва да приемат нашите правила. Те са в Европа и трябва да запазват и се съобразяват с европейската ценностна система. В крайна сметка какво ще стане, ако в Истанбул на Нова година пияни англичани обарват туркините, както стана в Кьолн? Какво ще стане? Ще стане международен скандал и англичаните няма да излязат от затвора. Тоест, имигрантите трябва да се съобразяват с реда на територията, на която се намират. Но при милион и половина имигранти на година това няма как да стане. Може да се работи за интегрирането на група хора, но далеч по-малка, при толкова голяма група хора, просто няма как да стане. Невъзможно ми изглежда. Самият аз съм изплашен. Да, аз прогнозирах тази имиграционна вълна, но към 2050-2060 година. Всичко това, което се случи миналата година и се случва сега, ме шокира.

 

Защо мигрантската вълна подрани?


Може би има и целенасочена имигрантска вълна, с цел да дестабилизира Европа. Има много сили, които имат изгода от това, Европа да бъде дестабилизирана, вкл. и САЩ, чисто геополитически. Още повече, че ние въобще не знаем Ислямска държава чий продукт е. Много са мненията на сериозни геополитици, че това е американски продукт. Затова стана толкова по-бързо. Възможно е да има и целенасочена имиграция.

Тъжни са Ви прогнозите за българската нация. Вие и Ваши колеги от БАН твърдите, че буквално след 20 - 25 години българите ще са с над 35% по-малко от сега или под 5 милиона души. Не е ли пресилено това?


Дори и по-малко е възможно. Макар, че аз съм противник на крайните твърдения от рода на това, че през 2070 година ще умре и последният българин. Да, ние сме в катастрофа, но процесите са изключително динамични и не можем да знаем какво ще бъде след 15 години, камо ли след 50. За мен най- страшна в България е промяната на възрастовата структура. Това е страшното. Няма общество, което да може да понесе такава демографска бомба. От 2011 година излезе възрастовата пирамида по пол на НСИ. Най-официално най-голямата кохорта група население при жените у нас вече е в пенсионна възраст. Просто няма държава с аналог по този начин. Това, да имаш най- голямата група - един от двата типа пол в пенсионна възраст, е вече страшно. Нито ромите и тяхната численост, нито корупцията, нито икономиката са проблем и опасност за държавата ни с такъв мащаб, какъвто е мащабът на застаряването на населението у нас. Ние сме държавата с най- ниска средна продължителност на живота, при най-застаряло население. Преди 8 години от ООН изготвиха доклад, от който стана ясно, че няма аналог в световната история като нашия: за 15 години да намалеем с над 1 милион души без война или друг голям катаклизъм, да сме най-застаряващата нация при население от 7 милиона души. Няма друг такъв аналог в човешката история. 26 години ние сме в тройката на най- застаряващите нации, с най-висок отрицателен естествен прираст. Други държави влизат и излизат, но ние сме несменяеми за тези години в челната тройка по този показател. За 26 години не падаме под минус 7, минус 4 промила на естествен прираст на населенито. Всяка година населението на България намалява между 60-70 хиляди души, или това е един средно голям град. Това са активните хора, с които намаляваме. Това е такава демографска бомба, че просто в един момент България ще бъде презаселена от друго население. Просто няма вече друг начин как да се възстанови това население на тази територия. Ще дам един пример, който е много фрапиращ. В момента една от държавите, която е най-застаряла, е Испания - средна продължителност на живота над 80 години - и при мъжете, и при жените. Само преди век, в началото на миналия век, е 33 - 35 години. Това означава три пъти почти в рамките на век увеличаване. Това е безпрецедентно застаряване.


И как ще изглежда хипотетично Европа, примерно след 50 години?

Като Латинска Америка. Петдесет години е много скоро, но след 100 - със сигурност. Ще има и съпротива, а може да се стигне и до военни конфликти, има опасност и от глобална война, защото и в момента на ръба на Европа има куп големи конфликти: Украинската криза, ИДИЛ е на ръба на Европа, африканската криза, всичко. Често, като преподавам тези теми, цитирам един американски социолог Джереми Рифкин, който предвижда до 2100 г. пълна латинизация на Европа. Под латинизация той разбира население като в Латинска Америка: не само смесен етнически и религиозен тип, но смесен расов тип. И аз смятам, че натам вървят и Европа, и светът.


Как се живее в един такъв свят, доц. Бърдаров?


Трудно се живее. Оцеляваш. Адаптираш се. Стремиш се да създадеш нещо хубаво.

Слушам Ви и си мисля, че романът, който Ви донесе голямата награда в предаването „Ръкописът" на БНТ, след време ще е нещо като „Преспанските камбани" на Димитър Талев и ще го четем с романтична влага в очите, при тази картина на Европа, която ни чака. Преувеличавам ли ?

Времето ще покаже. Макар, че романтиката в романа ми почти отсъства, а любовта е много силна при тези двама мои герои. Те са заедно от детската градина. И те правят своя избор. Този, който ми каже, че в една война ти можеш да бъдеш само мишена или убиец и нямаш право на избор, не е прав. Героите ми правят своя избор и тръгват да бягат. Тоест, любовта, жаждата им за свобода и живот са много по-силни от всичко. Романът ми е затова, за да кажа: ти имаш право на избор.

В що за свят живеем, щом да убиеш човек е по-лесно от това да убиеш муха?


В труден, жесток свят. Затова е и много трудно да останеш човек. И тези хора, които правят избор да останат хора, особено в рамките на една война, са една голяма човешка надежда.

От едно и също поколение сме. Нашите пенсии имигранти ли ще ни ги плащат?


Или ще си останат на свирепо ниски ставки, или ще трябва имигранти да ни ги плащат. Това е истината. Тук няма откъде да се появи младо население - друго, българско.

Тоест, на границите ни да пише: "Добре дошли да работите за нашите старини!?"


Би било добре, ако можем да привлечем, но те тук не остават. Или - ако останат, то ще остават най-неграмотните, защото не можем да им предложим условия. Винаги съм се възмущавал, че слагаме бежанците под един знаменател. Сирия е държава с хилядолетна култура, та тя е по-стара от всичко европейско. Там има много интелигентни хора и, ако ние успеем да привлечем такива, би било много хубаво. Но не, те не искат. Макар че за България сирийците са някакво спасение.

Защо се държат като нашественици по границите тогава?


Държат се така необразованите и неграмотните. Те са ордите, африканските и азиатските са малък процент сред имиграните. Останалото са образовани, кротки хора. Но има и друго: те си купуват сирийски паспорти, а ти не знаеш този от ордата дали е сириец или не.

Изкушава ли Ви ситуацията сега по границите ни, за да напишете нов роман?


Да, изкушава ме, макар че искам най-накрая да напиша нещо позитивно, защото цялата тази болка ми омръзна. Болката от романа ми премина през мен и остана в мен.


След като знаете толкова много за бъдещето тук, защо сте още тук?


Има една много хубава мисъл на Сократ: „Аз не съм Атинянин или Грък, аз съм гражданин на света. Светът все повече се отваря и не трябва да разсъждаваме със старите ограничения, че там, където си роден, трябва да останеш цял живот. Има много неща, които не харесвам в съвременната българска действителност, но никога не бих емигрирал на всяка цена и никога не бих го направил за сметка на работата си, независимо какви са финансовите условия навън. Според мен са важни две неща, когато говорим за емиграцията: да си свободен да избереш мястото, където да се чувстваш добре и щастлив, НО и да оценяваш мястото, където си се изградил като личност и хората те уважават и ценят!