Митрополит Наум: „Сърце чисто създай във всеки от нас, Боже!“
Митрополит Наум: „Сърце чисто създай във всеки от нас, Боже!“ / Русенска митрополия

С припомняне на Божиите слова от Светото писание, но и примери от съвременното българско общество е наситено посланието на Русенския митрополит Наум послучай най-големия православен празник Възкресение Христово.

„Сърце чисто създай във всеки от нас, Боже!“ – призовава Дядо Владика в посланието си, перефразирайки думите на Исус Христос. Вижте целия текст, разпространен от Русенската митрополия:

Пасхално послание на Негово Високопреосвещенство

Русенския митрополит Наум

към клириците и верните чеда на Българската православна църква

Възлюбени в Господа отци, братя и сестри,

В най-святия и от Бога избран ден на тържеството на живота, в пресветлия ден на нашето избавление и спасение, се обръщаме към вас с възторжения и най-радостен  поздрав – с думите, изречени за първи път от ангелите, още в утрото на Третия ден пред празния гроб Господен: Христос воскресе!

Ангелският поздрав, който най-напред чуха жените-мироносици, когато отиваха към хладната пещера, за да намерят там само отваления от нея камък (Лука 24:1-6), и до днес продължава да отеква в света, напомняйки ни отново и отново, че Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува! А Той стори всичко това, защото такава бе Божията воля: „Всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен” (Иоан 3:15). Защото Христос беше изпратен от Своя и наш Небесен Отец, за да не погуби нищо от онова, което Му бе дадено, но да го възкреси „в последния ден” (Иоан 6:39), и „да събере наедно разпилените чеда Божии” (Иоан 11:52).

Неизмеримо дълбок и неизследим е смисълът на Христовото Възкресение, както неизследим е въобще и Божият промисъл. „Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?” (Рим. 11:34). Дори и онова малко обаче, което ни е открито по Божие към нас откровение, е достатъчно, за да приемем в сърцата си Него – Твореца на живота, Който заради нас и заради нашето спасение прие поруганието, страданията и смъртта, за да стъпче ада и да ни избави от игото на княза на този век. Той – Който е от века възпяваният Цар на славата, „Крепкият и силният, … силният на война Господ, … Господ на силите” (Пс. 23:7-10) – Той същият снизходи към човешката немощ, възприе падналата в капана на измамата човешка природа „… и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек”, и „смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт… кръстна” (Фил. 2:7-8). И всичко това Той направи не за Себе Си, а нас – за да имаме ние живот вечен.

И как, възлюбени, да благодарим на Господа за всички Негови благодеяния? Как „да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него” (2 Кор. 2:14)? Макар и освободени веднъж и завинаги от властта на тъмнината, ние обаче оставаме немощни и все още склонни да отстъпваме от Божия път. От пътя, който Сам Той ни бе посочил, изкачвайки се доброволно към Своята Голгота и Сам носещ Кръста, на който трябваше да бъде разпнат заради нашите грехове, за да се изпълни Писанието – всичко, написано за Него „в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите” (Лука 24:44).

Осланяйки се на Христовите повели е редно да размислим и за това, че светът в който живеем днес е изпълнен с множество предизвикателства, подлагащи на изпитания нашата вяра, търпение и жертвоготовност. Родината ни е изправена пред предизвикателството да посрещне множество човеци, различни по вяра, етнос и разбирания, търсещи мирно убежище и спокойно преживяване, бягащи от размирни райони на войни и братоубийства, но наред с това се намираме и пред дилемата, дали обществото ни ще вземе правилното решение в така поставената пред народа ни ситуация.

Наред с това, със съжаление трябва да констатираме, че мнозина наши сънародници, а може би и някои духовници, си позволяват да живеят в безмислено охолство и наивна суета, несъвместими с Христовите повели за милосърдие и човеколюбие, още повече, че има и такива йерарси, които демонстрират своето благополучие и „първенство” между хората, считайки своята прелест за особено достойнство и преимущество.

Някога, във времето когато светът все още само очакваше Христа, от дълбините на душата си Псалмопевецът бе извикал: „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене” (Пс. 50:12). Това е, което можем и трябва да направим и ние, в отговор на преизобилната към нас Божия любов – любов, достигаща до пределите на Себеотдаването, надхвърляща дори и тези предели, надмогваща и всички страдания, и цялата жестокост, които Божият Син претърпя заради нас. Единственото, с което ние можем и трябва да Му благодарим, е нашето чисто от греха сърце, защото това е, което Той иска от нас – сърце чисто, в което да има място за Него – Твореца и Промислителя на всичко и за всички, Който и днес продължава да търси разпиляното, като казва: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” (Откр. 3:20).

Сърце чисто създай във всеки от нас, Боже!

С това пожелание и с тази надежда, отправяме и ние към всички вас архипастирски благослов и всесърдечни благопожелания за мир и светлина в душите и сърцата, за истинска обнова в Светия Дух и преизобилна пасхална радост!

Благодатта на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос и любовта на Бога Отца, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!

Христос воскресе!

Пасха, 2016 г."