Опасни крайности достигат нагласите срещу бурките в Пазарджик
Опасни крайности достигат нагласите срещу бурките в Пазарджик / Дарик архив
Опасни крайности достигат нагласите срещу бурките в Пазарджик
85986
Опасни крайности достигат нагласите срещу бурките в Пазарджик
Опасни крайности достигат нагласите срещу бурките в Пазарджик
  • Опасни крайности достигат нагласите срещу бурките в Пазарджик
  • Опасни крайности достигат нагласите срещу бурките в Пазарджик

„Щом пазарджишките примитивни, невежи, неграмотни и прости цигани могат да носят бурки, тогава ние можем да носим качулки”. Тази реплика под снимки на жени в бурки и мъже в характерните облекла на Ку-клукс-клан, е само едно от израженията на опасните крайности, в които навлизат нагласите срещу забулването на мюсюлманките в Пазарджик. В града, чиито жители са около 70 000 души, 15 000 от обитателите на квартал „Изток” са приели исляма. Този факт излезе наяве още при първото дело срещу Ахмед Муса и още 12 проповедници. Сега се води второ, в което Муса отново е главен герой.

Но Пазарджик е не само град на мюсюлманите, открито показващи принадлежността си към крайните салафитски течения на исляма. Пазарджик е и град на групи, самоопределящи се като националисти, нацисти и скинари.

Вече сме виждали на какво са способни те. На 20 април 2009 година, по повод годишнината от рождението на идола им Адолф Хитлер, двама пазарджиклии – Асен Кръстев и Стефан Механджийски, се покатериха на изоставен комин от бившата фабрика „Сила”, за да окачат на върха му огромно червено знаме със свастика. Съоръжението с височина 52 метра, осъмна с намазани с грес стъпала и картонени цилиндри, наподобяващи взривни устройства, за да бъде осуетено или поне забавено свалянето на флага. Спецчасти успяха да го отстранят едва рано предиобед на следващия ден.

Сборище на скинхедс последователи пък бе разбито при спецакция на полицията в Пазарджик през 2003 година. Спецполицаи спипаха сбирка на организацията „Кръв и чест” в бивша дискотека, събрала привърженици на идеята от града-домакин, Пловдив, София, Димитровград и Плевен. Сред иззетите доказателства бяха знаме с надпис „Бранник” и други две със свастики, както и листовки със снимка на Рудолф Хес и годините на раждането и смъртта му – 1894-1987. Позивите бяха подписани от организацията „Железен Пазарджик”.

През 2010 година скинари нападнаха двама от участниците в организиран в Пазарджик гей-протест, а при опит да бъдат изтеглени демонстрантите с полицейски микробус, противници на митинга го замеряха с камъни и се стигна до сблъсъци с полицията.

Пазарджиклии помнят едно от лицата на прехода в България – крайният националист отец Георги Гелеменов, роден в лесичовското село Церово, обвиняван в подбудителство на скинари към расова саморазправа. Със сигурност си спомнят бившият шеф на полицията в Пазарджик Арлин Антонов и най-вече легендарната акция през 1992 година в ромското гето, след като престъпността там добива небивали размери.

Тлеещата расова омраза отново е взривена с второто ислямско дело. Най-мощната експлозия избухна след репликата на главния прокурор на републиката Сотир Цацаров, че бурките на обществени места трябва да бъдат забранени. Присъствалите на историческия брифинг в Пазарджик знаят, че това бе отговор на провокативен журналистически въпрос, на който всеки различен отговор в такъв момент би прозвучал скандално или поне неуместно. Този отговор обаче, казан от висш държавен служител публично, също изигра своята роля. Масло в огъня доля и Меглена Кунева, която в качеството си на образователен министър каза в национален ефир, че училището ни е светско и мюсюлманите трябва да се съобразяват с нашата култура и нашите закони. Последваха медийни изяви на политически фигури като евродепутата Красимир Каракачанов, според когото „Радикалният ислям е идеология, 10 пъти по-лоша от фашизма”, а гвоздеят заби Ангел Джамбазки: „Тук има клетки на ИД, ние сме във война”. Случайно или не, точно в този момент излезе от печат и книгата на д-р Галина Евстатиева „Ислямът и покриването на жените в Арабския свят”, според която в Корана няма текст, изискващ от жените да носят специални религиозни одежди.

Независимо от обстоятелствата и мотивите, казаната дума е хвърлен камък. Последните няколко камъка се очертава много дълго да разпръскват вълни в блатото на религиозната неприязън. Времето ще покаже дали в опит за предотвратяване на една опасна идеология, пропагандираща верска война, не бе даден хляб на друга, не по-малко опасна. И то съвсем скоро.