Съкровище, което е било укрито през размирните дни на септември и октомври 1688 г., когато стотици жители на цветущите до това време селища - Чипровци, Копиловци, Клисура и Железна, вдигат въстание срещу османската власт, откриха археолози.
То е намерено наскоро в района на Монтана и представлява накитно съкровище от втората половина на XVII век. Съкровището отива в Националния исторически музей. Експертите смятат, че това съкровище най-вероятно е именно от въстаническите периоди в района.
Ако се съди по вида на укритите предмети - една диадема, два прочелника, чифт наушници, елементи от връзките между краищата на прочелниците и наушниците, чифт обeци, два пръстена - всичките изработени от сребро, съкровището е било вероятно "семейно богатство". Преди да бъде закопано, то е било увито в кожена кесия, от която са били открити разложили се в земята късове.
Предметите, от които се състои съкровището, са били изработени най-вероятно в някое от многобройните ателиета, разнесли славата в Източна и в Централна Европа на чипровските майстори-златари. За изработката на основните предмети са били използвани сложните техники на филиграна и гранулацията. На места по някои от предметите се виждат следи от листова позлата и оцветена в зелено стъкловидна маса /емайл/.
Развитието на златарския занаят в Чипровско се основавало на разработката на местните сребърно-рудни находища /среброносен галенит и сребърен тетраедрит/, експлоатирани активно през XVI и XVII век. Всъщност, тези находища били причината за възникването на местните селища, които през втората половина на XV век станали притегателни центрове за пъстрото и разнообразно население.
Опитаха да изнесат от страната съкровище с хиляди предмети
Това население се радвало на относителна свобода - имало собствено общинско управление, а османските власти били представени едва от неколцина мюсюлмани, установени в градеца Чипровци. Поради тази относителна независимост на местното население, през XVII век градът се оформил и като център и на францисканската католическа пропаганда в България. В местния католически манастир "Св. Мария" била и резиденцията на католическите архиепископи, между които особено се откроявала фигурата на чипровчанина Петър Богдан /Деодат/ Бакшев.
Повдигнаха обвинение на иманяр, открил римски монети
Краят на разцвета на Чипровци и на района му настъпил през октомври 1688 г., когато войските на софийския беглербей Еген паша окончателно потушили, вдигнатото от местните католици въстание. Оцелелите от погрома били принудени да емигрират във Влашко, водени от архиепископа си Петър Кнежевич.
източник: БТА
