Унгарският писател, оцелял от Освиенцим и лауреат на Нобелова награда за литература Имре Кертес почина на 86-годишна възраст след продължително боледуване, предаде Ройтерс, позовавайки се на държавната информационна агенция МТИ.
В творбите си Имре Кертес непрекъснато се завръща към преживяното в Освиенцим. Когато му присъди наградата за литература през 2002 г., Нобеловият комитет изтъкна, че той описва лагерите на смъртта, като показва достоверно колко ниско могат да паднат хората. Престижният приз беше присъден на писателя за книгите му, "които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята".
Тогавашният постоянен секретар на Нобеловия комитет Хорас Енгдал заяви: "Кертес е един от малкото хора, успели да опишат преживяното по достъпен начин за всички нас, които не сме преживели подобно нещо".
"В детска възраст хората вярват в живота. Когато обаче човек се сблъска с нещо като Освиенцим, всичко се срива", беше заявил навремето Имре Кертес. Въпреки това писателят прави поразителното признание, че докато е бил в концентрационния лагер, е преживял своите "най-радикални моменти на щастие".
"Не можете да си представите какво е да лежиш в леглото на болницата в лагера или да получиш 10-минутна почивка от неописуемата работа. Да бъдеш близо до смъртта също е своеобразно щастие. А оцеляването се превръща в най-голямата от всички свободи", сподели Кертес в интервю за "Нюзуик" през 2002 г.
Унгарецът с еврейско потекло Имре Кертес е роден на 9 ноември 1929 г. в Будапеща. През 1944 г., в края на Втората световна война, е депортиран заедно с други унгарски евреи в концентрационния лагер Освиенцим, след което и в Бухенвалд.
Най-известната книга на Кертес е "Безсъдбовност" - историята от първо лице на петнайсетгодишния Дьорд Кьовеш в концентрационните лагери Освиенцим и Бухенвалд. След освобождаването на концлагеристите от Бухенвалд от американските войски през април 1945 г., Имре Кертес се завръща в Унгария, където завършва образованието си и работи като журналист и преводач.
Остава без работа, когато вестникът, за който работа, възприема комунистическата партийна линия. Приеман с недоверие от комунистическите власти, Кертес прекарва времето си в преводи на унгарски на произведения на Фридрих Ницше, Зигмунд Фройд, Лудвиг Витгенщайн и Елиас Канети в малък апартамент с изглед към Дунав.
Повлиян от следвоенните екзистенциални романи на Албер Камю и Жан-Пол Сартр, Имре Кертес е очарован от съдбата на индивида, която в тоталитарна среда се решава от други.
Романът "Безсъдбовност" първоначално е отхвърлен за публикуване от комунистическия режим в Унгария. Книгата е издадена едва през 1975 г. Отначало творбата е игнорирана от широката общественост. Кертес пише за това в книгата си "Фиаско" (1988), смятана за втори том от трилогия, приключила с "Кадиш за нероденото дете" (1990).
През 2005 г. на екран в Унгария излиза филмова версия на "Безтегловност", режисирана от Лайош Колтай по сценарий на Кертес.
Сред издадените на български език книги на Имре Кертес са още "Досието К." и "Английското знаме".
В края на 80-те години на миналия век Кертес отново започва да публикува романи, в някои от които доразвива елементи от сюжета на "Безсъдбовност" в контекста на следвоенната Източна Европа. От края на 90-те години прекарва голяма част от времето си в Берлин. Впоследствие се връща в Унгария. Писателят страда от болестта на Паркинсон и рядко напуска дома си в Будапеща.
Имре Кертес е първият унгарец, удостоен с Нобелова награда за литература, въпреки че негови сънародници вече са печелили престижното отличие в научните области. В речта си при приемането на наградата, с типичната си самоирония Кертес споделя, че е писал единствено за себе си: "Нямах публика и не исках да окажа влияние върху никого".
Източник: БТА
