Димитър Чернев е световноизвестен българин с несравними научни постижения, но напълно неизвестен в своята родина. На негово име в САЩ, Европа, Япония и Австралия има регистрирани повече от 60 патента.
Бъдещият технически гений е роден във Варна през 1930 г. Дипломата си на електроинженер защитава през 1952 г. в МЕИ - София, представяйки първия в България електромагнитен запис върху целулоиден носител. Дотогава само в германските компании AGFA и BASF са осъществили тази технология, а в САЩ още се използва жичен носител. За младия инженер следва разпределение като отговорник за радиоточките в телефонната централа на Стара Загора. След година той става техник в радио „София", където въвежда немски принцип на профилактика и поддържа остарялата звукозаписна техника.
Година по-късно Димитър печели конкурс за младши сътрудник в БАН в конкуренция с 300 кандидати, като до финала стига той и синът на тогавашния председател на Народното събрание. Комисията от 6 академици е шокирана от представянето и практическите му достижения до момента и решава да отпусне допълнително място за него. След една година стаж в БАН е изпратен в Академията на науките на тогавашната Източна Германия.
Чернев, чието семейство е съсипано от политическите гонения (баща му е бил депутат николапетковист, поради което дълго време е влачен по лагерите „Куциян" и „Белене"), решава да емигрира. Съдбата го отвежда първо в Западна Германия, после във Франция, докато накрая привлича интереса на американците и бива поканен да работи зад Океана.
Следва главоломна научна, изследователска и изобретателска кариера
През 1957 г. той започва работа в Стамфордския университет като асистент на бъдещия Нобелов лауреат Денис Габор. Тук българинът изобретява компактната магнетофонна касета, на която двайсетина години светът слуша „Бийтълс" и „Ролинг Стоунс", а също и т. нар. катодна тръба (кинескопа) - системата за запис и пренос на оптичен образ. В далечната 1958 г. това са революционни открития, които днес се използват във всеки мобилен телефон.
От 1965 г. е на работа в Калифорнийския технологичен институт, който е експериментален център на НАСА, и участва пряко в подготовката на полети до Луната, Марс и Венера.
Талантливият българин създава първия в света хладилник, който работи без електричество и компресор, без газ и механични част.
Още от времето на магнетофонната касета, няколко пъти споменават името му като потенциален кандидат за „Нобел" по физика. Броят на патентованите от НАСА и други секретни институти негови изобретения все още не е известен.
Димитър Чернев умира на 5 септември 2012 година, на 82 годишна възраст. За съжаление, българските медии не отразяват смъртта му.
Вижте още от рубриката "Портретъ":
Мария Кюри - полската Пепеляшка
Портретъ: Дисидентът Георги Марков
