- Как да правим европейска медицина с африкански бюджет?!
Няма как да правим европейска медицина с африкански бюджет. Нищо не се е подобрило по отношение на младите кадри. В страната има райони с по 70 000 души, в които в радиус от 10 км има само по един анестезиолог и по един хирург.
Коментарът направи пред Дарик един от най-добрите коремни хирурзи в България проф. Бойко Коруков, който в продължение на осем години ръководеше столичната болница "Царица Йоанна - ИСУЛ".
В предаването "Най-добрите лекари" проф. Коруков изтъкна, че някога станал директор, защото счел, че излизайки от операционната зала, ще помогне по-скоро да се завърши здравната реформа. На по-късен етап обаче стигнал до заключението, че реформа може да има само когато политическите сили седнат на една маса, загърбят пристрастията и приемат реформата като национална задача.
При последното си гостуване при нас преди години, още като директор на болницата, изразихте опасения, че относно младите кадри вече сме стигнали до точка, на която ще берем само горчиви плодове, днес, през погледа на 2016-а виждате ли някаква светлина в тунела?
Дано не е от идващия влак. Нищо не се е подобрило в това отношение. Младите продължават да напускат и ние изпитваме все по-голям недостиг на някои кадри. Щом ние като голяма университетска болница вече изпитваме остра нужда от някои специалисти, без които болницата вече не може да върви, представете си какво става в голяма част от провинцията. Аз ще разкажа следния случай - само преди няколко месеца пред мен стана катастрофа в един регион, в който в радиус от 10 км има 70 000 души население. Има само един анестезиолог и един хирург, представяте ли си? На 100 км по-напред - същото положение. Пълен абсурд е! В София сме спокойни, имаме предостатъчно болници, но в много региони на страната ситуацията е изключително тревожна. А кадри не се създават за ден и два.
Кога се надявате здравната реформа да проработи?
Кога ли? Ами ако ми разрешите, да Ви кажа моето заключение от 8-годишното директорство - тогава, когато политическите сили седнат на кръглата маса и кажат - това е национална задача, загърбваме нашите пристрастия, до определено ниво работим заедно, а след това – в зависимост от политическия профил. Докато не седнем на кръглата маса, не можем да разчитаме на ефекта от реформата.
Защото някога излязохте от хирургията, за да станете директор, а по-късно се отказахте от поста, за да се върнете в хирургията?
Може би бях наивен, може би считах, че излизайки от операционната зала, въпреки че аз никога не съм я напускал, ще помогна по-скоро да завършим тази реформа. Оказа се, че проблемът е изключително сложен. И аз стигнах до това заключение, което преди малко споменах. И, докато професионализмът не влезе в тази зона, докато все още подхождаме партийно и шуробаджанашки, няма излаз от хаоса, в който е здравеопазването в момента.
