Пръстен, по-скоро халка, за която се твърди, че е принадлежала на Жана д'Арк и е останала у англичаните близо шест века, ще бъде показан пред публика от новия му собственик - френския развлекателен парк "Пюи дю Фу" във Вандея, Западна Франция.
За бижуто той е платил близо 377 000 евро при наддаване, организирано на 26 февруари в лондонската аукционна къща "Таймлайн".
Пръстенът на Жана д'Арк се завръща във Франция след 600 години (ВИДЕО)
Лаборатория в Оксфорт го е определила чрез метод, използващ флуоресцентна спектрометрия с Х-лъчи, като средновековен накит от XV в. от позлатено сребро. Върху масивната халка са гравирани три лотарингски кръста, както и надписи "JHS-MAR", което означава Исус-Мария.
Историците са установили, че иконата на френската съпротива срещу англичаните по време на Стогодишната война Жана д'Арк е имала три халки: една малка златна, която искала да даде на баба си, друга - на брат си, и трета, която й взели бургундците, преди да я предадат на англичаните. Първите две са изчезнали.
Но ще се окаже ли, че третата е точно тази, която са закупили от "Пюи дю Фу"?
Обявявайки в началото на март, че халката вече е на френска земя, "Пюи дю Фу" предизвика голям медиен шум. Предстои обаче огромна историческа работа на базата на документите, предадени от Таймлайн Окшънс.
Продават на търг пръстен на Жана Д'Арк
Протоколите от процеса срещу Жана д'Арк, постановил да бъде изгорена жива в Руан на 30 май 1431 г., показват, че тя е била разпитвана за тази последна халка. Обяснява, че халката й е дадена от баща й или майка й в родното й село Домреми в Лотарингия. Казва, че не знае дали е от злато или от месинг, а че има само три гравирани кръста и надпис.
Трудно е да се определи пътят на тази халка във вековете през различните английски ръце - от архиепископа на Уинчестър Хенри Бофорт, присъствал на процеса - до ден днешен и това кара историците са хранят съмнения за автентичността й. Но пък всичко свързано с живота на Орлеанската дева, национална героиня на Франция и светица на римокатолическата църква дава богата храна на въображението.
Източник: БГНЕС
