България е страна с традиции в насърчаването на равнопоставеността на половете , заяви на 15 март 2016 година пред делегатите на 60-та сесия на Комисията по положението на жените на Икономическия и социален съвет на ООН в Организацията на обединените нации в Ню Йорк Светлана Ангелова - зам. - председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика в 43-то Народно събрание на България. За втори път народен представител от ГЕРБ в 19-и МИР – Русе участва в среща на Комисията.
„България работи активно за подобряване на законодателството с цел по-ефективно интегриране на този принцип във всички политики, стратегии и програми. Предприемат се съответните законодателни мерки за осигуряване на реален напредък на жените, което да им гарантира безпрепятствено упражняване на техните фундаментални права и свободи наравно с мъжете. Не съществуват сфери на дейност, запазени само за жени или само за мъже“, добави г-жа Ангелова в изложението си по повод насърчаване темата за включването на жените в процеса на вземане на решения на всички нива в обществото.
През последните 10 години страната ни активизира усилията за надграждане на националното законодателство в тази област и политиката за равнопоставеност между жените и мъжете. Добър пример в това отношение е разработеният от Правителството проект на Закон за равнопоставеност на жените и мъжете, който беше приет с мнозинство от българския парламент на първо гласуване през месец февруари тази година. С него се доизгражда законовата рамка за действието на институционалния механизъм за равнопоставеност на жените и мъжете и дава гаранции за ефективно прилагане на действащото законодателство в различните сфери на обществени отношения.
Това беше един дълъг процес на борба за приемането на такъв специален закон. В продължение на петнайсет години са правени три неуспешни опити от неправителствения сектор и правителството за приемането му. Имаше много привърженици, включително и жени, които смятаха, че няма нужда от такива промени, защото в България няма проблем с равнопоставеността при положение, че Конституцията и всички закони гарантират равенство.
През последните 20 години в България се отбелязва устойчив ръст на участието на жените в политическия живот. Засега в България равноправното участие на жените в процесите на вземане на решения не е регулирано с квоти или със закон, но независимо от това жените са добре представени в нивата за вземане на решения.
В тази връзка г-жа Ангелова сподели още няколко положителни примера.
Жени заемат постовете Председател на Народното събрание и кмет на столицата. А от присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. досега българският еврокомисар винаги е бил жена. „За нас е особена чест, че начело на ЮНЕСКО е българка“, подчерта русенският народен представител.
Пет от 17-те представители на България в Европейския парламент са жени.
През последните 20 години броят на жените народни представители е нараснал повече от два пъти. В настоящото 43-то Народно събрание има 48 жени депутати, а 5 от 22-те постоянни комисии се ръководят от жени.
За първи път жена е начело на Министерство на вътрешните работи. Омбудсманът на България е жена.
Две трети от магистратите във всички национални съдилища на всички нива са жени. 43 процента от прокурорите са жени. Жените са добре представени в сектора на държавната администрация в България – повече от половината служители. Подобно е положението в неправителствения сектор.
Но всъщност проблеми има и те са свързани с различното заплащане, с пазара на труда, със заемането на ръководни длъжности в политиката, в стопанския и публичния сектор. Според проучване на Европейската комисия българките имат най-малко време на свое разположение, за да се обучават, развиват, да участват активно в обществения живот, посочи Светлана Ангелова.
През месец юни 2015 г. беше оповестен резултатът на индекса на равенство между половете в ЕС от Европейския институт за равенство между половете. В сравнение с предишното, първо издание през 2012 г., България се придвижи с четири позиции напред (като използваните данни са от 2010, 2011 и 2012 г.) и се нареди на 23 място в ЕС.
С цел подобряване на участието на жените в процесите на вземане на решения, се работи да бъде постигнат баланс при преценката на българските кандидатури за участие в мисии и операции за постигане на мир зад граница и участието им на всички нива в международни, регионални и национални институции.
Друг важен елемент за овластяване на жените е използването на възможностите на културните и творчески индустрии като катализатор за развитие на нови технологии и иновации в културния и индустриален сектор, неделима част са от образованието и модерните регионални и градски политики. Участието на жените в процеса на създаване на културни продукти, респективно в културните и творчески индустрии в последните години се превърнаха в един от приоритетите на ЕС. Добър пример е проектът „Жени-режисьори в българското кино“. Този проект е първия по рода си и предлага интересен фокус за дебат в контекста на темата за овластяването на жените.
Българското правителство е разработило Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на половете, която се изпълнява от всички институции на основата на ежегодни планове за действие.
Особено внимание е обърнато върху националните мерки за насърчаването на женското предприемачество и икономическото овластяване на жените. Налице е добро сътрудничество между правителството и организациите на частния сектор за стимулиране на добрите практики и опит в тази област. Предоставянето на възможности на жените за икономическо овластяване ще доведе до по- силен икономически растеж. Инвестирането в потенциала на жените е добър икономически ход.
„Равнопоставеността между жените и мъжете е от особено значение като мерило за демократичното развитие на обществото. Тя е въпрос на социален, политически и икономически напредък на обществата. Балансът между жени и мъже в бизнеса, в политиката и в личната сфера само и единствено може да допринесе за развитието ни“, каза в заключение народният представител от Русе Светлана Ангелова.
