Акулите са близо една четвърт от всички застрашени от изчезване морски гръбначни. Освен свръхриболова, нова опасност за акулите е окисляването на океаните, пише сп. "Сианс е авнир".Оказа се обаче, че акулите оцеляват и не са засегнати от окисляването.
Те действат като помпа, поглъщайки 30 на сто от изхвърления в резултат на човешката дейност въглероден диоксид в атмосферата. Нарушеният баланс би трябвало след по-малко от един век да доведе до 150-процентно увеличение на pH в сравнение с прединдустриалната епоха.
Учени от университета "Джеймс Кук" в Австралия тествали влиянието на окисляването на океаните върху развитието на акулата Hemiscyllium hallstromi.
Видът е известен с това, че възрастните екземпляри имат голяма резистентност към промените на pH. Наблюдавайки движенията на опашката, развитието на бронхите и оцеляването на акулите бебета, учените заключили, че концентрацията на pH не влияе върху растежа на ембриона.
Според авторите на изследването, бронхите на акулата играят важна роля за коригиране на промените във влажността. Ако това действително е така, ембрионите ще са много уязвими, тъй като бронхите им не са напълно развити, отбелязват учените.
Откритието дава надежди, че други видове акули ще се приспособят по същия начин и ще могат да устоят на климатичните промени.
Предишни изследвания обаче не бяха толкова оптимистични, отбелязвайки, че окисляването на жизнената среда на акулите има вреден ефект върху обонянието и ловуването им.
