Нотариус Богдан Тодоров от Видин е пещерняк, но в биографията си има и изкачени върхове с височина над 7000 м. Преди дни се е върнал от участието си в последната 24 експедиция до Антарктида.
Каква беше целта на експедицията, в кято участвахте, в какъв формат беше тя?
Това е 24 експедиция на Антартика, първата е в далечната 87-88г., когато е построена и първата постройка от българската база там. Експедицията организирана от Българския антарктически институт се провежда с научна цел с участието на различни специалисти, които правят изследвания в различни области-геолози, глациолози /изследват ледниците/, сеизмолози.
Там ритъма на живот е много различен, кое най-много Ви впечатли?
Много различното е, че слънцето и луната са от север, а не от юг, въпреки, че имаше само2-3 слънчеви дни. Иначе слънцето си залязва на запад и изгрява от изток. Различен е и самият остров Ливингстън, той е доста голям-над 50 км.дълъг, около 15-20 км. широк в различните си части, има и сравнително високи планини-1800м. при положение, че ние сме на морското ниво. Различното са и пингвините и айсбергите, също и китовете, които видяхме в залива.
Ежедневният ритъм на хората, които се занимават там с изследвания по-различен ли е?
Ритъмът си е нормален, храним се, както и тук, голяма част от изследванията са близо до базата. В рамките на експедицията има няколко групи, аз бях от последната група, която замина оттук на 11 януари и там пристигнахме на 18-ти и се върнахме в България на 8-ми март. Преди нас имаше няколко групи и всеки си гони задачите. Има научни работници-всеки от тях работи по някакъв проект, има няколко човека като поддържащ персонал, въпреки че не е много точно казано-те вършат всичко-от поддръжката на сградите до управлението на шейните, на лодките. Но иначе-всеки върши всичко. Така например на 2-3 ден от пристигането ни на плажа заедно с един професор, един доцент и лекаря на експедицията пренасяхме камъни, които трябваше де се положат в основата на една постройка.
Какви бяха най-честите дневни температури?
Температурите бяха от +5 до -5, като се има предвида, че това беше сезона на лятото там. Но студът се усеща много по-остро заради голямата влажност на въздуха. Имаше дни, в които влажността достигаше до 100% и усещането за студ е доста сериозно, като се има предвид че постоянно духа.
Как се организира финансирането на една такава експедиция?
Аз финансирам собственото си участие като имам и спонсори, сред които и Нотариалната камара. Бих искал да кажа някои неща за финансирането на тези експедиции изобщо, защото присъствието на България там е много важно. Нека не звучи високопарно, но присъствието на България там е национална кауза и е изключително важно за авторитета на България. Държавата за съжаление може да отдели малко за подобни инициативи.
И голяма част от финансирането е от хора, които са съпричастни към тази кауза-организации, фирми, физически лица-било като подпомогнат собственото си участие или като отделят машина, която може да се използва за изследванията. Например меда, който ядохме там е от човек -българин, съпричастен на каузата. Проф. Пимпирев, ръководителят на експедицията и на Българския антарктически институт е като магьосник, който успява да сглоби бюджет от всичките спомоществователства -от физически лица и организации.
Така че, ако някой се чувства съпричастен, може да подопомогне Българския антрактически институт. А във връзка с целите и задачите, които си поставяме, там присъстват около 28 дъжави, които са пълноправни членове на антрактическия договор и България е между тях, а това както казах е важно за авторитета на държавата ни. И не по-малко важното е, че след 50 или 100 години тези държави вероятно ще участват в ползването на ресурсите, които са там, имайки предвид, че наличните се изчерпват.
С какво се чувствате по-различен, връщайки се от Антарктида?
Чувствам се обогатен, това беше нещо много по-различно от нещата, които съм правил. По някои от проектите бях като помощник и ходенето ми не беше само екскурзия, свършихме добра работа. Там имаше и международно участие, участваха и двама португалски учени. От голямо значение е и сътрудничеството ни с испанците, които осигуряват голяма част от логистиката.
Интервюто е на Десислава Крумова
