Според 58,6% от хората въпреки напредъка в различни сфери, корупцията като цяло расте, правосъдие липсва, от което се облагодетелстват малки групи в ущърб на обществото. Едва 22,3% смятат, че въпреки някои трудности, корупцията не пречи на успешното развитие на страната.
Критичната позиция доминира във всички социални и демографски групи, включително сред симпатизантите на управляващата коалиция. Всеки втори анкетиран е убеден, че ако върховенството на закона се зачиташе, ако нямаше корупция и чадър над нея, той лично би могъл да живее по-добре. Това става ясно от анализ на резултатите от регулярно национално представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 18-25 февруари и експресно национално проучване, реализирано в периода 28 февруари-4 март.
62,2% от българите смятат, че най-сериозните проблеми в съдебната власт са по нейните върхове, тъй като там се прикрива корупцията по високите етажи на властта. Поради това и всяка смела публична постъпка на хора от системата срещу двойния морал се посрещат с одобрение. В обществото съществува висока степен на очакване (66%) самите магистрати да поведат битката срещу корупцията.
Същите признаци на подкрепа за действия "отвътре", се наблюдават и по отношение на инициираното от премиера Бойко Борисов спиране на обществени поръчки поради съмнения за корупция. 63,4% от анкетираните в експресното проучване оценяват положително действията на премиера.
Същевременно горчивият опит на хората от безславния край на редица добри намерения ги прави доста по-предпазливи в оценките им за радикалността и дългосрочния ефект от тези действия, отчитат анализаторите на получените данни.
41,3% от анкетираните са на мнение, че спирането на поръчките показва политическата воля на правителството за решителна борба с корупцията. 55,8% обаче са на обратното мнение.
Фокусирането на общественото внимание върху корупцията, липсата на видим напредък в чувствителни за обществото сфери и появилите се пукнатини в управляващата коалиция връщат доверието към правителството до стойности от преди половин година, показват още анализираните данни. Положителните оценки за дейността му спадат от 24% в края на 2015 г. до 20% в началото на март 2016 г. Лек ръст бележи и критичността към работата на кабинета - от 42% до 46%.
Острата политическа конфронтация по редица теми, персоналните атаки и смените на министри се отразяват и в личния рейтинг на премиера и членовете на кабинета. Одобрението за Бойко Борисов спада от 38% до 33%, а неодобрението нараства от 30% до 35%.
Подобна е тенденцията в оценката за работата на министрите, мнозинството от които са с отрицателен индекс за дейността си. Традиционно в челото на класацията за най-добре справящи с работата си са регионалният министър Лиляна Павлова (32,6% успешно срещу 7,6% неуспешно), министърът по еврофондовете Томислав Дончев (19,4 успешно, срещу 3,5% неуспешно) и социалният министър Ивайло Калфин (23,8% успешно срещу 8,4% неуспешно).
