Сигурно първото, което биха си помислили повечето от вас при прочита на заглавието би било нещо от рода: ”За какъв се мисли, Добри, че и съвети взе да дава”?
Добри ще изрази в следващите редове мнение от позицията на обикновен коментатор и любител на футбола, който има наблюдение върху футболния „Черно море”.
От 6 мача насам (4 контроли и две официални срещи в А Група) Никола Спасов упорито налага схемата 4-1-2-3. При нея, както и при често използваната миналата година 3-4-3, общото е, че залага винаги на един опорен халф. Разликата е в подредбата на халфовете в средата на терена. В първия случай те образуват триъгълник, а във втория ромб.
В последните 6 мача тази година ясно проличава, че в халфовата линия нещата не се получават. Може би изключение прави мача срещу „Интер” Плачидол, но с цялото ми уважение към този отбор, той не може да бъде критерий.
Няма спор, че схемата е много офанзивна, но в центъра има доста пробойни и играта не е канализирана. Проблемът идва от там, че опорните халфове, на които разчита Никола Спасов са много добри играчи, но основно в дефанзивен план. Фаворитът на Никола Спасов за този пост, ако се съди по последните мачове, е Марк Клок. Следват Паланков и Стенио. И тримата могат да отнемат, да пресират и да рушат играта на противника, но когато дойде моментът да организират атаката срещат затруднения. Когато залагаш на един единствен опороен халф, той трябва да е комплексен играч. Такъв, който освен да умее да се пласира добре, да влиза здраво в единоборствата, да покрива и да отнема топката, но и в същото време да умее да организира играта в средата на терена, да разиграе с халфовете пред него, или да дава точни дълги пасове към нападателите. Когато опорните халфове са двама, вече получаваш по-голяма сигурност, както при пресирането, така и при владеенето на топката в средата на терена, тъй като тогава можеш да си позволиш единият да е по-дефанзивен, а другият освен дефанзивен и с креативни качества. Спомням си, че схемата с 1 опорен полузащитник и друг път е практикувана в „Черно море”. Направи го Георги Иванов-Гонзо, но за кратко, тъй като при него тя не сработи и той се ориентира към традиционната с двама опорни халфове. Точно тогава „Черно море” направи серия от запомнящи се мачове.
Нормално е всеки треньор да определя схемата и да реди състава спрямо наличния потенциал. Ако погледнем полузащитниците в „Черно море” , веднага ще направи впечатление, че единственият, който е комплексен играч, умеещ както да отнема, така и точно да подава, а и да гради, е капитанът Георги Илиев.
Има аргумент Никола Спасов при схема 4-1-2-3 да не се спира на него за опорен полузащитник, тъй като тогава не би имало място за откровено дефанзивните Клок и Паланков. Ето това ме кара да си мисля, че ако се базираме на наличния потенциал от халфове, има логика триъгълникът в средата на терена да бъде обърнат и схемата 4-1-2-3 да мине в 4-2-1-3. При втората Спасов би имал повече опции. Тогава креативният Георги Илиев би могъл да играе като опорен до някой измежду дефанзивните Клок, Паланков или Стенио. Тогава зад нападателя би могъл да се ползва Расим, Вълчанов, Маркович (когато влезе във форма) и защо не Стенио. А в случай, че Жоро Илиев бъде използван като офанзивен халф, то възможностите за двойката опорни полузащитници в комбинация от дефанзивен и малко по-креативен играч също не са лимитирани. Там тандемът може да бъде Клок-Стенио, Клок-Маркович, Паланков-Стенио и т .н.
Каквото и да анализирам и да се правя на разбирач, истината е една. „Черно море” има много качествени халфове и напипа ли Никола Спасов точната схема, която и да е тя, отборът може да си върне игровото самочувствие.
