КНСБ иска поне 700 лева заплата за висшист, работещ по специалността си
КНСБ иска поне 700 лева заплата за висшист, работещ по специалността си / БГНЕС, архив
КНСБ иска поне 700 лева заплата за висшист, работещ по специалността си
84717
КНСБ иска поне 700 лева заплата за висшист, работещ по специалността си
КНСБ иска поне 700 лева заплата за висшист, работещ по специалността си
  • КНСБ иска поне 700 лева заплата за висшист, работещ по специалността си
  • КНСБ иска поне 700 лева заплата за висшист, работещ по специалността си

Минимална работна заплата от поне 700 лева за висшистите, които работят по специалността си. За това настоява президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той обясни, че ако през 2017 година минималната работна заплата за страната ни се вдигне до 460 лева, то хората, които работят по специалността си, трябва да получават поне с 50% повече или около 690- 700 лева.

С колко са скочили заплатите за четири години?

Според синдикалиста в последните години има ръст на минималните доходи и на средната работна заплата, но това остава незабележимо за българите заради ниската база, върху която е ръстът.

Пламен Димитров обясни, че най-високите заплати в страната ни очаквано са в сектора на информационните технологии.

Средната заплата в сектора е 2810 лева през миналата година. Най-ниско платени са хората, занимаващи се с производство и обработка на кожи, където средното възнаграждение е било 474 лева. Разликата между най-добре и най-зле платените е 5.5 пъти.

560 лв. са необходими за издръжката на човек в 4-членно семейство

КНСБ ще настоява да се договаря и допълнителен механизъм , т. нар. living wage /заплата за издръжка на живот/, каза Димитров. Той поясни, че тази заплата ще отчита с колко средства може да се живее нормално в различните региони на страната.

"Пазарът на труда, макар и възстановявайки се, се оголва драматично. От 2008 до 2014 година 497 000 българи в трудоспособна възраст са напуснали страната. Няма ги на пазара на труда", напомни профсъюзният лидер.

Димитров беше категоричен, че по-малко от 30% от българите имат спестявания и влогове в банки, а само 10 на сто от тези 30% имат влогове над 50 000 лева.