Проект за опазване на паметника Бузлуджа бе представен и подкрепен в Европейския парламент в рамките на кръгла маса „Съвременно наследство в риск".
Темата и историята на един от монумента предизвикаха изключителен интерес от страна на експерти и публика. Чуждестранните участници останаха изумени от съществуването на толкова забележителна сграда, непозната за Европа.
Проектът на арх. Дора Иванова „Бузлуджа - паметта на времето" получи подкрепа от тяхна страна. Младата архитектка работи за опазването на паметника и предлага превръщане на монумента в музей на националната памет, разказващ историята на България от античността до днес.
Кръглата маса бе организирана от евродепутата Момчил Неков и в нея участваха специалисти от България, Румъния, Германия, Белгия и Холандия.
Сред експертите беше г-жа Снежка Михайлович - генерален секретар на Европа Ностра, организацията с най-дълги традиции и изключително влияние за опазване на културното наследство в Европа. Тя потвърди становището на младата архитектка, че при Бузлуджа не става въпрос за партиен, а за национален въпрос, въпрос за опазване на културните ценности на България и на Европа.
Г-жа Михайлович и г-н Пиет Ясперт, заместник-президент на Европа Ностра, изразиха подкрепа относно инициативата за опазване на Бузлуджа и обърнаха внимание на качествата на монумента, които биха му отредили място сред седемте най-застрашени паметника в Европа.
Това е реномирана надпревара на Европа Ностра, която представя най-ценните застрашени паметници на културата и провокира широко инвеститорско и туристическо внимание.
Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места - Икомос бе представен от четирима архитекти, между които д-р Анке Заливако, експерт по съвременно архитектурно наследство.
Темата за архитектурата от втората половина на 20 век набира все повече значение като общо наследство и част от идентичността на страните от източна и централна Европа, разясни д-р Заливако. По думите й, това европейско наследство не е представено в листата на ЮНЕСКО.
Тя подчерта, че България е поставена пред уникален шанс да бъде първата, защото имено Бузлуджа е изключителен пример за периода и притежава всички необходими качества да се превърне в паметник от световно значение. Ако това стане, то би било крачка към възможности за финансиране и световен интерес към сградата.
Проф. Хаспел, директор на Института за опазване на паметниците на културата в Берлин и президент на Икомос в Германия изрази сходно становище по време на посещението си на Бузлуджа през август миналата година и заяви сериозния потенциал на паметника да получи статут на световна ценност от листата на ЮНЕСКО.
Икомос и Европа Ностра са официални консултанти на ЮНЕСКО във връзка с прилагането на Конвенцията за световно наследство.