МОН предвижда повече часове по история

23 февруари 2016 15:01

Просветното министерство предвижда увеличаване на часовете по история, стана ясно от представянето на проектите за новите учебни програми, което се проведе в Регионалния инспекторат по образованието във Велико Търново.

В дискусията се включи заместник-министърът на образованието Диян Стаматов, както и директори на училища, експерти на образователните инспекторати и учители от девет области от Северна България.

Проектите представиха новоназначеният заместник-министър на образованието Диян Стаматов, както и главен експерт Милена Иванова от дирекция „Образователни програми“ в МОН.

Подобни обсъждания вече са преминали в други части на страната, като в тях се включват най-вече учители по история и БЕЛ. В същото време, министерството удължава срока за приемане на проектите за нови учебни програми. Днес заместник- министърът на образованието обяви, че окончателните варианти ще бъдат публикувани в сайта на МОН до края на март.

Промените предвиждат в VII-ми и X-ти клас да се изучават български история, литература и география. В седми клас историческият период обхваща 18- 21 век, като делът на националната история е 80%. Според новия проект, часовете по история се увеличават на 126 часа, като само в седми клас те ще са 72.

Експерти смятат досегашните 62 часа за нова история за недостатъчни, тъй като преподаваният материал до края на учебната годината прекъсвал до Балканските войни. В шести клас световната и националната история ще бъдат застъпени с еднаква продължителност. В VIII-ти и IX-ти клас учениците ще изучават световна история, като националната ще заема 20% от учебното съдържание.

По време на дискусията бяха определени като “чувствителни” темите, свързани с османското владичество. В учебника за VI-ти клас за този период фигурират понятия като „рая“, „хайдути“, „еничари“ по отношение на компонента „държавност“. Нови понятия за шестокласниците ще са свързани с бита, облеклото, уредбата на дома, с българските светци и манастири. В учебника по история за седми клас за пръв път се появяват откъси от „История славянобългарская“. Творбата на Паисий ще се изучава подробно в девети клас по „Български език и литература”.

Възрожденските песни на Чинтулов и текстовете на Каравелов ще се изучават в седми клас, когато програмата предвижда материалът да е изцяло българска литература. В четвърти клас се запазва фолклорът, а в пети клас ще се изучават „Хайдути“ на Ботев и „Родна реч“ на Вазов. Интерпретативното съчинение се качва в XI-ти и XII –ти клас.

В проектите вече са регламентирани различните нови форми на обучение, които част от педагозите прилагат от години. Такива ще са ролевите игри, мултимедийните презентации, виртуални разходки, работа с художествена литература по различни дисциплини, дейности по проекти, хронологични таблици. Практическата подготовка предвижда посещения на музейни обекти и др. Присъстващите педагози и директори преобладаващо подкрепиха новото структуриране на учебните програми.

Зам.-министърът Диян Стаматов изрази мнение, че учебният материал трябва да се олекоти и изчисти от тежки термини. „Учителят записва думата „интерпретативно съчинение на дъската, за да може в 15-буквеното определение някой да не допусне правописна грешка”, посочи Стаматов.