Вече десетилетия наред свещеният Йерусалим е символ на конфликта между евреи и араби. Съгласно конституцията на държавата Израел, градът е нейната единна и неделима столица. Палестинските автономни власти претендират Източен Йерусалим да стане тяхна столица, в резултат на което градът е разделен на две и непрекъснато е арена на кървави сблъсъци.
Разяжданият от няколко паралелни граждански войни Ирак също има своя Йерусалим. Няма място в Ирак където ситуацията да изглежда по-несигурна от Киркук. Кюрдите в северната част на страната, които никога не са били толкова близо до създаването на своя държава, са твърдо убедени, че градът им принадлежи и е въпрос на време един от най-богатите на петрол градове в Ирак да премине под юрисдикцията на Кюрдската автономия, чиято сила расте успоредно с несигурността и хаоса в останалите части на Ирак.
От края на войната в Залива през 1991 година над четири милиона кюрди в северен Ирак се радват на почти пълна независимост. Историческите им корени са свързани с териториите, които условно са обособени на север от 36-тия паралел, зона, която е по времето на Саддам е забранена за полети.
Докато Ирак на юг от кюрдските земи тъне в кръв, кюрдите изграждат своите 
местни институции, плътно оградени от легендарните си милиции – пешмерга. Те направиха избори в целия регион, съставиха свое собствено правителство, управлявано от министър-председател и президент(разбира се от рода Барзани), имат и свой местен парламент, избран напълно демократично. В цялата северна част на Ирак тече горещ дебат за времето, когато кюрдите ще са достатъчно силни, за да се отделят в своя собствена държава.
Тези мисли на глас изрази Аднан, едно 20-годишно момче, което срещам в стола на Университета „Хаулер” в Ербил.
„Очаквам до 10, най-много до 15 години Кюрдистан да стане независима държава”, обяснява ми разпалено студента.
Той не е единственият, който вижда тези перспективи пред кюрдите днес. Аднан просто е един от стотиците хиляди младежи, които нямат абсолютно никакво чувство за принадлежност към Ирак. За да създадат държава след стотици въстания през вековете, кюрдите се нуждаят от пари. Именно тук е разковничето на Киркук – град с население от около един милион души, които живеят върху 9 милиарда барела петрол. Проблемът е, че Киркук, макар и на няколко минути път с кола от Ербил, е извън района, който се контролира от регионалното правителство на Кюрдистан.
Председателят на кюрдското национално събрание Аднан Муфти ме приема в просторния си, облицован с дърво от светло кафяв дъб кабинет. Той говори спокойно и умерено, точно като председател на парламент на независима държава, която се кани да поиска това, което й се полага – град Киркук.
„От историческа гледна точка Киркук винаги е бил част от Кюрдистан. Това го потвърждават както изворите, така и старите карти на Османската империя”, категоричен е Муфти.
Наистина, в миналото Киркук е бил център на кюрдската култура. Днес обаче, той е най-разделеният в етническо отношения град в Ирак. През 80-те години Саддам Хюсеин предприема агресивни действия за арабизация на града и изселва хиляди кюрди, които са прогонени най-безцеремонно от родните си места. Сега, след падането на диктатурата, тези кюрди се връщат в своите стари домове, които обаче са обитавани от преселените араби и техните деца, които също смятат града за свои дом. След като към тази етническа картина прибавим и асирийските християни и туркоменците, Киркук се получава точно като умален модел на целия Ирак днес – един страховит микс от общности, които водят кървава борба помежду си.
“Кюрдите искат града само заради петрола, размахва пръст Али, арабин от Киркук, Този град не е техен, те имат Сюлеймания, имат Ербил, какво търсят тук?!”
Али няма да отстъпи. Нито хилядите сунити, депортирани в града по времето на стария режим. Те са готови със зъби и нокти да отстояват правото си да живеят и работят в Киркук. Взривоопасната ситуация се усложнява и от факта, че ако наистина кюрдите сложат ръка върху петролното находище в Киркук, това означава, че централен Ирак, населяван предимно със сунити ще остане без никакъв източник на доходи, защото в централните части на страната няма никакъв петрол. Това от своя страна е сериозна предпоставка за перманентен конфликт между кюрдите и арабите на юг от 36-тия паралел.
„През 1991 година, след войната в Залива, ние видяхме много добра възможност за преговори с иракската централна власт за статута на Киркук. Преговорите продължиха 4-5 месеца. Въпреки тежките разговори обаче, ние не стигнахме до споразумение. Основната причина беше, че тогавашният режим беше отслабен, но не беше готов да допусне демокрацията в Ирак”, спомня си шефът на кюрдския парламент.
Това не е единственият случай, когато кюрдите се опитват да включат Киркук в 
своята автономна област. Такива опити се правят и през 70-те и 80-те години. Сега обаче, кюрдите са наистина на една крачка от победата в Киркук – в новата иракска конституция има текст, който дава насоки как да бъде разрешен въпросът с града веднъж завинаги.
„Първо, ситуацията трябва да бъде нормализирана и после трябва да бъде проведен референдум до края на годината. Никой от нас не би направил никакви отстъпки или компромиси с този текст. Ние трябва да следваме конституцията, за която гражданите на Ирак гласуваха. Няма начин да отложим референдума или да забавим решението на въпроса. Категорично ще се придържаме към сроковете в основния закон”, неотстъпчив е председателят.
Референдумът, чрез който ще се определи бъдещата принадлежност на Киркук е насрочен за 15 ноември, 2007 година. Каквото и да покажат резултатите Киркук ще продължи да бъде основен стълб на кюрдските амбиции. С всеки изминал ден над града надвисва прокобата на Йерусалим. Очевидно обаче, кюрдите са готови на всичко, защото те чакаха прекалено дълго, за да се откажат от мечтите си за собствена независима държава. Независимост, която ще бъде гарантирана от 500-те милиарда долара в черно злато, които лежат под краката на изплашените жители на Киркук – новият Йерусалим.
местни институции, плътно оградени от легендарните си милиции – пешмерга. Те направиха избори в целия регион, съставиха свое собствено правителство, управлявано от министър-председател и президент(разбира се от рода Барзани), имат и свой местен парламент, избран напълно демократично. В цялата северна част на Ирак тече горещ дебат за времето, когато кюрдите ще са достатъчно силни, за да се отделят в своя собствена държава.
Тези мисли на глас изрази Аднан, едно 20-годишно момче, което срещам в стола на Университета „Хаулер” в Ербил.
„Очаквам до 10, най-много до 15 години Кюрдистан да стане независима държава”, обяснява ми разпалено студента.
Той не е единственият, който вижда тези перспективи пред кюрдите днес. Аднан просто е един от стотиците хиляди младежи, които нямат абсолютно никакво чувство за принадлежност към Ирак. За да създадат държава след стотици въстания през вековете, кюрдите се нуждаят от пари. Именно тук е разковничето на Киркук – град с население от около един милион души, които живеят върху 9 милиарда барела петрол. Проблемът е, че Киркук, макар и на няколко минути път с кола от Ербил, е извън района, който се контролира от регионалното правителство на Кюрдистан.
Председателят на кюрдското национално събрание Аднан Муфти ме приема в просторния си, облицован с дърво от светло кафяв дъб кабинет. Той говори спокойно и умерено, точно като председател на парламент на независима държава, която се кани да поиска това, което й се полага – град Киркук.
„От историческа гледна точка Киркук винаги е бил част от Кюрдистан. Това го потвърждават както изворите, така и старите карти на Османската империя”, категоричен е Муфти.
Наистина, в миналото Киркук е бил център на кюрдската култура. Днес обаче, той е най-разделеният в етническо отношения град в Ирак. През 80-те години Саддам Хюсеин предприема агресивни действия за арабизация на града и изселва хиляди кюрди, които са прогонени най-безцеремонно от родните си места. Сега, след падането на диктатурата, тези кюрди се връщат в своите стари домове, които обаче са обитавани от преселените араби и техните деца, които също смятат града за свои дом. След като към тази етническа картина прибавим и асирийските християни и туркоменците, Киркук се получава точно като умален модел на целия Ирак днес – един страховит микс от общности, които водят кървава борба помежду си.
“Кюрдите искат града само заради петрола, размахва пръст Али, арабин от Киркук, Този град не е техен, те имат Сюлеймания, имат Ербил, какво търсят тук?!”
Али няма да отстъпи. Нито хилядите сунити, депортирани в града по времето на стария режим. Те са готови със зъби и нокти да отстояват правото си да живеят и работят в Киркук. Взривоопасната ситуация се усложнява и от факта, че ако наистина кюрдите сложат ръка върху петролното находище в Киркук, това означава, че централен Ирак, населяван предимно със сунити ще остане без никакъв източник на доходи, защото в централните части на страната няма никакъв петрол. Това от своя страна е сериозна предпоставка за перманентен конфликт между кюрдите и арабите на юг от 36-тия паралел.
„През 1991 година, след войната в Залива, ние видяхме много добра възможност за преговори с иракската централна власт за статута на Киркук. Преговорите продължиха 4-5 месеца. Въпреки тежките разговори обаче, ние не стигнахме до споразумение. Основната причина беше, че тогавашният режим беше отслабен, но не беше готов да допусне демокрацията в Ирак”, спомня си шефът на кюрдския парламент.
Това не е единственият случай, когато кюрдите се опитват да включат Киркук в своята автономна област. Такива опити се правят и през 70-те и 80-те години. Сега обаче, кюрдите са наистина на една крачка от победата в Киркук – в новата иракска конституция има текст, който дава насоки как да бъде разрешен въпросът с града веднъж завинаги.
„Първо, ситуацията трябва да бъде нормализирана и после трябва да бъде проведен референдум до края на годината. Никой от нас не би направил никакви отстъпки или компромиси с този текст. Ние трябва да следваме конституцията, за която гражданите на Ирак гласуваха. Няма начин да отложим референдума или да забавим решението на въпроса. Категорично ще се придържаме към сроковете в основния закон”, неотстъпчив е председателят.
Референдумът, чрез който ще се определи бъдещата принадлежност на Киркук е насрочен за 15 ноември, 2007 година. Каквото и да покажат резултатите Киркук ще продължи да бъде основен стълб на кюрдските амбиции. С всеки изминал ден над града надвисва прокобата на Йерусалим. Очевидно обаче, кюрдите са готови на всичко, защото те чакаха прекалено дълго, за да се откажат от мечтите си за собствена независима държава. Независимост, която ще бъде гарантирана от 500-те милиарда долара в черно злато, които лежат под краката на изплашените жители на Киркук – новият Йерусалим.
