ТД „Осогово" гр. Кюстендил проведе поход през Земенския пролом - от спирка Полска скакавица от град Земен. Походът бе по проект на Туристическото дружество и е в партньорство с 5-то ОУ „ Хр. Ботев‘, 4-то ОУ „ Иван Вазав" и Природоматематическа гимназия „ Проф. Ем. Иванов" - гр. Кюстендил. Отново с групата бяха поканени експерти по биология и зоология от София.
Земенският пролом е каньоновиден и четвърти по течението на река Струма. Разположен е в Западна България между Земенска планина на запад и най-западния рид Риша, дял от Конявската планина на изток. Проломът е с дължина около 22 километра и свързва Радомирската котловина на север с Кюстендилската котловина на юг. Той е всечен дълбоко в мезозойски пясъчници, варовици и доломити, сред които преобладават варовиците, в които може да се видят образувани пещери, карстови извори, красивите Земенските скални пирамиди, които много наподобяват Белоградчишките (Иванов камък, Сарая, Църни дупки и др. През 1968 г. са обявени за природна забележителност с площ от 13 ха.) и др.
В района на жп спирка Скакавица, откъдето тръгна походът, надморската височина на пролома е около 550 метра.
„Тук се намират едни от най-красивите скални образувания в пролома. В североизточната част на село Полска Скакавица се намира най-голямата красота на пролома - високият около 70 метра водопад Скакавица, наричан от някои българският рай, образуван по откоса на висока травертинова тераса на река Полска Скакавица (десен приток на Струма). През 1968 г. е обявен за природна забележителност. Вековната борба с природата е създала това магическо място, където милиони капчици се разбиват в скалите и светят с различна светлина погалени от слънцето. Създават причудливи отражения и невероятна феерия от цветове. В скалите има множество дупки и обрасла растителност.
Според преданието по тези места почти девет години е живял и отшелникът Свети Иван Рилски. Гледката там е уникална - снопове вода, бели пелени се спускат от ръба на скалата. Водни струи те пръскат и освежават, а зеленият губер те успокоява и омайва.
Голям беше спорът сред участниците в разходката: „Кой сезон водопадът е най-красив?"
На десния бряг на река Струма в живописния Земенски пролом се намира крепостта Зъмлънград. Тя е оградена от три страни от меандър на реката, като непристъпните скали се издигат на голяма височина над нивото на реката. За да се достигне до нейните останки ние поехме от работническата спирка "Кариерата" по пътека, която извежда в местността Пазарлък. Това е мястото, където с много остри завои река Струма е моделирала фантастичен меандър. От тук до крепостта води стръмна пътечка от северната страна на планинската гърбица. Думите не стигат за да се опишат красотата на тази живописна местност, тя трябва да се види. Много легенди са свързани със съществуването на Землънград.Една от тях е свързана с битката от 1330-та година и разказва, че хазната на българите, натоварена на биволски коли е следвала цар Михаил Шишман. Като разбрали за неговата смърт, придружаващите я войници заровили четирите казана, пълни със злато и сребро, и така ги замаскирали, че сърбите не ги намерили. Войниците, които заровили богатството после загинали и не останал никой, който да посочи местонахождението му. Тази легенда събужда интереса на иманяри, които копаят из пролома да търсят казаните. Така са били унищожени голяма част от пощадените от времето останки от ценни исторически паметници. Друга легенда разказва за дълга обсада на крепостта Землънград от чужда войска. Когато видели, че съпротивата е безсмислена, българските войници поставили един тъпан, като майсторски пригодили дървени перки, които го удряли, задвижвани от вятъра. След това подковали всички коне, сложили новите подкови наопаки и през нощта се изтеглили нагоре по Струма. На следващия ден противникът забелязал, че има следи от влязла в крепостта многобройна конница. Помислили, че българите са получили подкрепления. Подсилили обсадата с още войска, но не се решавали да настъпят. Тъпанът продължавал да бие. Тогава една баба от околните села издала тайната и противникът нахлул в крепостта.
В местността "Светата вода", на 5 км северно от село Гърбино, на около един час път, се намира голяма скала с пещера, в която според преданията е живял св. Иван Рилски. В наклонената скала в югозападната част на нишата има врязан надпис, „Отче Йоане, помози и спаси", датиран около XII в. В пещерата има изворна вода. През м. август, в деня, посветен от православната църква на Рилския светец, до пещерата се правят поклоннически туристически походи.
Проломът е уникален най-вече с богатия си растителен и животински свят: десетки видове птици, земноводни и влечуги, насекоми, 19 вида риби, 700 вида пеперуди, над 600 вида растения (35 са от национално значение, а 2 - от световно), разнообразието от местообитания - река, крайречни гори и поляни, скални образувания, на сравнително малка площ и богато културно-историческо наследство.
През пролома преминава една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към Африка - Виа Аристотелис.
Коренната растителност в Земенския пролом е от две основни групи: неморална (дървесни съобщества с доминиране на широколистни летезелени видове) и степна. Същевременно, проникването на средиземноморското климатично влияние по долината на р. Струма дава възможност за развитието на средиземноморски съобщества и видове, което придава своеобразен характер на растителната покривка. В пояса на ксеротермните дъбови гори доминираща роля имат церът (Quercus cerris), благунът (Q. frainetto) и косматият дъб (Q. pubescens). Те образуват най-често смесени, много рядко чисти съобщества, в чийто състав влизат още: келяв габър (Carpinus orientalis), мъждрян (Fraxinus ornus), клен (Acer campestre), дрян (Cornus mas), червен глог (Crataegus monogyna) и др. На второ място по разпространение в границата на пояса са съобществата на келявия габър. Те са развити на места, където дъбравите са изцяло унищожени. На места, където почвите са силно ерозирани, келявогабъровите горички и храсталаци са силно разредени, като образуват отделни групи, а останалото пространство е заето от ксеротермни тревисти съобщества, изградени от садина (Chrysopogon gryllus), белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), планинска чубрица (Satureja montana) и др. В границите на ксеротермния дъбов пояс са развити и съобщества от люляк (Syringa vulgaris) разпространени по скалистите терени. В състава на тези съобщества често участват кисел трън (Berberis vulgaris), смрадлика (Cotinus coggygria), нисък бадем (Amygdalus nana) и др.
По време на разходката младите природолюбители видяха и снимаха вече нацъфнелите диви кокичета. Кукурякът срамежливо подаваше листа от пожълтялата шума. Много скоро тук ще е пълно с много цветя. Младите еколози си обещаха отново да посетят Земенският пролом, за да се наситят на всичките му красоти и през пролетта", разказаха от ТД „Осогово".
