Обществената подкрепа за властта: инерцията продължава - така от "Галъп" коментират данните от февруарското издание на независимия от външно финансиране Политически и икономически индекс на агенцията. Изследването е направено сред 1005 души чрез пряко интервю между 29 януари и 4 февруари.
Данните за доверие във властта остават на обичайното си за последната година ниво - около и под 30 на сто положителни оценки за кабинета и за президента, и около и под 20 процента положителни оценки за парламента.
В края на миналата година се наблюдаваше обичаен "скок" в доверието към правителство, парламент, президент и управляваща партия заради победните за ГЕРБ местни избори, сега той изглежда отминал и в първите седмици на 2016 г. подкрепата за властта се връща в познатите от последните дванайсетина месеца нива, отбелязват от "Галъп".
Традиционно негативните оценки към институциите у нас са повече от позитивните.
Доверието в правителство и парламент засега е сходно с това в напредналата фаза на първия мандат на Бойко Борисов, констатират социолозите.
Изводите се потвърждават и от въпроса "Накъде върви България" - и тук около местните избори имаше "бонус" оптимизъм, а след това последва нормализация, коментират от "Галъп". Данните от месеци се колебаят около 20 процента оптимизъм и 60 на сто песимизъм. Тези нива също изглеждат сходни с нивата в предишния мандат на Борисов и са малко по-оптимистични в сравнение с мандата "Орешарски".
Според данните ГЕРБ запазва обичайната си преднина пред БСП в съотношение около и над 2 към 1. Ако изборите бяха днес, 24,1 на сто биха дали гласа си за ГЕРБ, а 11,9 на сто - за БСП.
ДПС е с близо 7 на сто заявени нагласи за вот, партиите на Реформаторския блок - с 5,3 процента, Патриотичният фронт - с близо 4 на сто, "Атака" - с 3,3 процента, АБВ - с 2,3 процента. Повече от 40 на сто от анкетираните заявяват, че няма да гласуват.
Данните показват дела сред всички с право на глас, а не само сред гласуващите.
Четирипроцентовата бариера е на база на гласували, така че на този етап е несъстоятелно да се определя потенциална бройка партии в парламента, уточняват от "Галъп". Ориентировъчно от днешна гледна точка пет от парламентарните сили със сигурност биха влезли отново в парламента при избори сега, а две имат реалистични изгледи за това.
Данните от следващите месеци ще покажат има ли укрепване при "Атака", какво ще е бъдещето на АБВ и как ще се разпределят гласовете в коалициите, ако в тях се задълбочат политическите различия, посочват социолозите.
Например, засега в Реформаторския блок няма съществено разколебаване на подкрепата, но с утвърждаване на новия проект на Радан Кънев вероятно ще настъпи отцепване на част от електората, допускат от "Галъп". Засега при задаване на открит въпрос за кого биха гласували сред симпатизантите на блока решително преобладават спонтанните отговори "Реформаторски блок", макар да не липсват отговори и за съставните партии. Тепърва обаче ще трябва да се наблюдава борбата за този вот.
В Патриотичния фронт пък силите на НФСБ и на ВМРО изглеждат по-скоро изравнени от местните избори насам. Двете формации пазят идентичността си, макар че и тук немалка част от симпатизантите се проявяват като привърженици на патриотите като цяло, коментират социолозите.
