„И за бедни, и за богати, виното е противоотрова за скръбта“. Думите са на древногръцкия писател и драматург Еврипид и са пряко свидетелство за същността и значението на тази древна напитка, която присъства във всяка култура. Едва ли има друго питие, което да носи толкова символика…
Първите сведения за виното се срещат още в Библията, а времето, от което датират, е още преди Ной. В Древен Египет разполагат с преси за изстискване на гроздовия сок, а в Древна Атина хората познават по степента на разреждане на виното с вода дали ще се водят сериозни разговори и дали ще има веселие. За разлика от своите южни съседи нашите предци траките пият виното неразредено с вода – факт, който едновременно смайва и ужасява гърците.
Именно в епохата на гръцката цивилизация виното добива своя завършен образ, символизиращ радостта от живота и плодородието. Древните гърци, както и траките вярват, че виното им е дадено като дар от бог Дионис, в чест на който празнуват т. нар. празници Дионисии, възприети по-късно и от римляните под името Вакханлии.
Но какви са съдовете и производствените съоръжения, които използват тези народи и как се променят във времето? Трябва да се има предвид, че дървото, металът и глината са материалите, от които се изработват различните видове съдове като най-често откривани при археологически разкопки са керамичните.
Още Омир споменава големите кратеровидни съдове, в които древното гъсто вино е разреждано с вода, в съотношение 1:7. Използвани са различни лекити, хидрии, ойнохоета, киликси – все гръцки форми, възприети и от траките. Другите съдове, които са известни са амфорите, много от тях използвани за транспортиране на виното. От големите съкровища като Панагюрското, Вълчитрънското и др. са познати ритоните и фиалите. В много от съставляващите ги съдове обаче не може да се пие и съхранява вино, което подсказва, че те са използвани за религиозни церемонии, а не за ежедневно употреба при пиршества, обяд или вечеря.
Що се отнася производствените съоръжения то тук трябва да се отбележи, че са известни каменни преси, чиито първообраз се открива в скалните шарапани. Такава една се съхранява в лапидариума на Исторически музей – Горна Оряховица.
Винарните са друга важна част от цялостния процес като тук отново археологията „проговаря“.
Известно е, че най-често са използвани трапове под земята, където виното се съхранява в споменатите вече амфори. Наскоро бе открита една такава винарна в Несебър с все още запазени десетки амфори. В „Четиньова могила”, която се намира северозападно от с. Старосел, община Хисар, Пловдивска област е разкрита от археолога Г. Китов, гробница-храм от V в. пр.Хр. На 30 м западно отсвещеното място се регистрира иззидано съоръжение с елипсовидна форма. Отвътре то е измазано с фин, но твърд хидрофобен червен хоросан. Това съоръжение „вана” побира 5-6 тона течност. Във вътрешността му са намерени фрагменти от съдове за пиене - чаши, кани, както и цедилка. Всичко това дава основание на Г. Китов да предположи, че съоръжението представлява винарна.
Ако си зададем обаче въпросът как се променят съдове за вино, установяваме не толкова радикална промяна, колкото изчистване на някои от формите. Все още са познати бъклиците, каните (прототип на ойнохоето), амфоровидните съдове. Остават и фиалите, като един прототип на керамичните купички, от които се пият различни течности през Възраждането. Остават и различни видове чаши и стомни, които се използват и до днес, както и корабите, чиито първообраз се откриват в скалните шарапани и каменните преси. Така, че не без основание може да кажем, че се запазва един богат асортимент. Но нека не забравяме и хронологически времевия период, който не е никак малък – това са 25 века.
Дали ще съумеем чрез материалната култура, завещани ни в наследство да преоткрием и проследим сложния път на развитие на една сакрална напитка, каквато е червеното вино? Един резонен въпрос, на който не е толкава важно дали ще отговорим… По-важното е да се замисляме и да не забравяме…. По този начин неминуемо предаваме във времето едно „безценно“ послание, което част от историята ни.
Информацията е предоставена от Исторически музей - Горна Оряховица
