Богучачарският архиепископ Серафим Соболев, чийто гроб се намира в криптата на храма "Николай Мирликийски", известен като Руската църква в столицата, ще бъде канонизиран.
Това е решил Архиерейският събор, на когото принадлежи най-висшата власт в Руската православна църква.
Освен 320 архиереи на Руската църква, в заседанието на събора, на което е взето решението, по изключение са участвали и български архиереи.
Поради спецификата на въпроса с канонизирането на дядо Серафим във взимането на решението са се включили Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, както и Знеполският епископ Арсений, който е викарий на Пловдивския митрополит. Те бяха поканени на събора в московския катедрален храм „Христос Спасител" от руския патриарх Кирил.
При обсъжданията духовниците се обединили около идеята, че паметта на Серафим трябва да се чества в деня на неговата кончина, на 26-и февруари и той ще се нарича Свети Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец.
Още приживе по молитвите на светията са ставали много чудеса, а след смъртта му и до днес хиляди хора посещават гроба му в криптата на Руския храм в София и отправят към него своите молитви.
Кой е Серафим Соболев?
Николай Борисович Соболев е роден на 1 декември 1881 г. в Рязанска губерния на тогавашната Руска империя. След завършване на семинария през 1904 г. постъпва в Санктпетербургската духовна академия, която завършва през 1908 г. със степен кандидат на богословието. Към онова време е ръкоположен за йеромонах. След кратко преподаване в пастирското училище в Житомир, през 1909 г. отец Серафим става помощник-надзирател в Калужкото духовно училище, през 1911 г. е инспектор в духовната семинария в Кострома, а през 1912 г. става ректор на духовната семинария във Воронеж, съобщава БГНЕС.
Там го заварва и революцията. През есента на 1919 г. архимандрит Серафим отива в Екатеринодар, а от там - в Крим. Там на 14.10.1920 г. е ръкоположен за епископ Любенски, викарий на Полтавска епархия. Скоро след своята хиротония епископ Серафим напуска Русия и от тогава животът на архипастира се свързва с емиграцията. Известно време преподава догматическо богословие в духовната школа на Константинополската патриаршия на о-в Халки.
В 1921 г. се състои назначаването на владиката за настоятел на храма на подворието „Св. Николай Чудотворец" в София. В същата година, с указ на патриарх Тихон, е назначен за управляващ руските енории в България с епископски титул Богучарски. До 1944 г. епископ Серафим, който от 1934 г. е архиепископ, се намира в юрисдикцията на Руската православна задгранична църква.
В 1945 г. преминава към Московската патриаршия. През 1948 г. архиепископ Серафим участва във Всеправославното съвещание в Москва. Земният си път той завършва в деня на Тържеството на Православието (Неделя на Православието) на 26 февруари 1950 г., като сам предсказва своята кончина.
