- Герой от старо време: Забравените, но безценни уроци на една 86-годишна учителка
През последните дни се заговори за различни промени в образованието.
От замяна на „турското робство" със „съвместно съжителство" до отпадане на редица произведения от българската литература.
Как гледа на тези промени един по-възрастен преподавател - разказва 86-годишната Дила Диловска, пенсиониран учител с над 35 години опит.
"Най-голям интерес преди проявяваха учениците към Вазов, Елин Пелин, Смирненски, Вапцаров, народните песни и приказки. И се чудя какво може да направят и какви са тия щуротии, които ги правят. Нашата система през онова време беше най-прогресивната, нашите ученици и сега печелят първенства. Защо трябва турското робство да се сравнява с османско присъствие? Независимо, че това не са тези турци, които са сега при нас, те са били османски турци, защо трябва да се измени историята?", коментира Диловска.
Физикът Т. Теодосиев: Съвременният човек е безнадеждно оглупял
"Струва ми се, че тая реформа, която я правят, е безобразие. Какво става, когато има 3 учебника и всеки учител решава по кой да работи. Просветната работа трябва да е единна, с една история, една география, един български. Как може така да се работи", добави бившата учителка.
Тя не разбира и защо подготовката децата трябва да започва толкова рано:
"Защо трябва да започват децата да учат от 6-годишни? Като завършат образованието си и нямат какво да работят, каква е файдата, че учат от 6-годишни? Гледам децата сега как са се прегърбили от толкова учебници в раниците си".
Тя даде съвет и към днешните учители:
"Единственото е да си готвят уроците така, че да създават интерес в децата, да не гледат в учебника, като си предават урока. Да търсят начини да имат връзка с децата. Сега никой нищо не чете от произведенията, ползват интернет и взимат наготово всичко".
Според нея обаче проблемът не опира само до учебната система:
"Проблемът е в семейството най-напред. Да има детето първите 7 години, да се учи на труд и уважение. Сега майки отиват да бият учители, ученици бият учители. Но си зависи и от учителя. Всеки свободен час бях в циганската махала. Извеждах ученици оттам. Може да не станат учители, инженери, но работници могат да станат. Не крия, че съм плескала деца, но не съм ги била. Да плеснеш дете е едно, но да го биеш и да се отврати от теб - е друго. И все пак са ме обичали и ме уважават и досега".
"Отпуснахме системата тези 25 години. А системата ни беше добра. Сега всичко живо напусна България. Дали ще се върнат - не се знае. Останахме само ние, старците. Малко се работи и има известна доза мързел, а мързелът е голям порок", заключи възрастната учителка.
