На 5 януари, ден преди Богоявление, отбелязваме Попова Коледа или Зимен Кръстовден, наричан още Кръстци. Празникът затваря цикъла на Мръсните дни, които започват от 25 декември. "Мръсни" или "некръстни" се наричат според християнството дните, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.
Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои. Сутринта в църквата има служба, водата се кръщава и освещава. На сутринта попът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с китка босилек. Вярва се, че така пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника. Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
На следващия ден - 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем. Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Смята се, че в нощта срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо - ще се сбъдне.
Обредната трапеза на Кръстовден е постна. Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.
