Защо е толкова трудно да се воюва с Ислямска държава
Защо е толкова трудно да се воюва с Ислямска държава / ThinkStock/Getty Images

Ударите на руската авиация не повлияха съществено на тактиката на "Ислямска държава" в бойните действия из Сирия и Ирак. Организацията все така води партизанска война, която практически не може да бъде осуетена с въздушни атаки.

В настъпление

В ранните фази на войната ИДИЛ (организацията е забранена в Русия) атакуваше предимно с малки мобилни групи. Проникнали в градовете, те поемаха контрол над местния криминален контингент, чиито ресурси използваха, за да дезорганизират противниковата отбрана отвътре. Майстори на маскировката, те успяваха бързо да се пръснат, сливайки се с гражданското население. Точно по този начин през 2014 г. бяха превзети Мосул, Рамади, Ракка, Дейр аз Зур и Палмира.

Путин обясни как е възникнала Ислямска държава в Сирия

Характерният тактически почерк на ИДИЛ е да минира пътища и пътеки. В Дамаск и Алепо например отрядите й действаха по следния ред: първо минираха терена, после нанасяха кратък и мощен огневи удар, след което се изтегляха, придружавайки отстъплението с минометен обстрел. В атаките широко се използваха мобилни реактивни системи за залпов огън (РСЗО), малокалибрени автоматични оръдия и картечници, монтирани на леки пикапи и джипове. Щом понечваха да преследват войските на ИДИЛ, противниците им често попадаха на минни полета.

Повечето акции бяха дело на групи от по 6 до 8 или 15 до 30 души, въоръжени с противотанкови управляеми ракети (ПТУР) и няколко картечници. Те действаха най-вече нощем, използвайки уреди за нощно виждане; поразяваха танкове и друга бронирана техника на сирийската армия от разстояние 2-3 километра. Умело използваха ПТУР не само срещу бронирана техника, но и за да изтласкват личния състав на противника от позициите му в местни къщи и други постройки.

В отбрана

В някои територии, контролирани от "Ислямска държава", тече същинска тунелна война. В едно предградие на Дамаск например ИДИЛ държи отбрана и основните сражения там не се развиват на повърхността, а в лабиринтите на подземните комуникации. В тунелите има всичко необходимо за оцеляване и водене на война: храна, вода, оръжия, боеприпаси и експлозиви.

Бойците на "Ислямска държава" могат да използват подземните проходи, между другото, за да хвърлят във въздуха жилищни сгради, болници, училища и други социални учреждения в Дамаск, целейки по-специално да разклатят ситуацията с обвинения, че сирийската армия убива мирни жители.

Изтекли документи показват как ИД изгражда държавата си

Неслучайно ИДИЛ от самото начало разполагаше своите складове, щабове и огневи позиции на РСЗО в селищата, използвайки жителите им като жив щит. Със същата цел набира като бойци деца: по КПП-та и блокпостове край град Хауиджа примерно, където "Ислямска държава" се бие с кюрдски опълченци, изпращат вече "лъвчета на халифата" - момчета воини под 16 години. Използвайки професионално особеностите на терена, бойците от ИДИЛ са изградили сложна система от инженерни заграждения, мрежа от командни пунктове и укрития, свързани помежду си. Подземните коридори достигат стотици метри и джихадистите сравнително лесно избягват въздушните и артилерийските удари, като се промъкват от едно селище в друго. Както личи от снимки и разкази на очевидци, някои проходи са оборудвани дори с видеокамери за наблюдение, системи за свръзка и вентилация.

Смяна на тактиката

Докато през 2013 - началото на 2014 г. терористите действаха главно в рамките на партизанската война и акциите на различни групи практически не бяха съгласувани, към втората половина на 2014 г. групировките вече започнаха да се сливат в по-големи подразделения, които при нужда с лекота се разпадаха на дребни отряди. След уедряването бе създадено обединено командване на ИДИЛ, което осигури по-добра координация на усилията, по-ефективно разпределение на оръжията и в крайна сметка повиши военния потенциал.

Бившата армия на Саддам е тайната зад успехите на "Ислямска държава"

Щом превзеха Мосул, бунтовниците сложиха ръка на 2300 бронирани коли. Те взеха от иракската армия като трофеи американски танкове М1А1М "Ейбрамс", десетки танкове Т-54 и Т-55 съветско производство и техни китайски аналози. Бойците започнаха да използват мобилни отряди с леки пикапи, въоръжени с едрокалибрени картечници и автоматични оръдия, съвместно с верижна бронирана техника, реактивна и класическа артилерия. Някои се изхитряваха да монтират на пикапите си двуцевни, дори четирицевни картечници. Други слагаха на колите саморъчно направени пускови установки за 57-милиметрови неуправляеми ракетни снаряди (НУРС). Системи, които може да не стрелят много точно, но добре поддържат бойния дух.

Една типична битка изглежда така: започват пикапите с 23-милиметрови автоматични зенитни оръдия и 106-милиметрови безоткатни оръдия, които поразяват засечените огневи точки. После атакуват бойците със стрелкови оръжия. Не успеят ли да пробият отбраната, джихадистите се оттеглят. А след известно време щурмуват наново.

Ударите на руската авиация

Действията на Русия спомагат да бъдат обединени усилията на правителствените войски на президента Асад с тези на Свободната сирийска армия. Руските Въздушнокосмически войски подкрепят сирийската армия с доставки на оръжия, боеприпаси и материали. Авиоударите допринесоха за раздробяване на отрядите на ИДИЛ, затрудниха снабдяването им с подкрепления и боеприпаси. Действията на Русия обаче изобщо не се отразиха върху тактиката и стратегията на терористите - те все още са труднодосегаеми.

Перфектно организираният ужас на Ислямска държава

ИДИЛ се научи да мести своята техника и живата сила, като копира миграционните потоци. Освен това, бяха създадени хиляди фалшиви цели - макети на танкове, БТР-и, РСЗО, оръдия, пикапи, оборудване за радиомрежи, което намалява резултата от въздушните удари. ИДИЛ знае слабите страни на противника: на първо място прекомерната доверчивост към електронните бази данни и показанията на електронните уреди. Както сочи практиката, те често пъти може да бъдат заблудени с най-прости средства - пясък, цимент и лопати.

Източник: БТА