Любопитно

25 декември: Коледа и на война - войниците спират стрелбите, за да попеят заедно

25 декември 2015 00:01

1914 г. германските и британските войници на Западния фронт прекратяват стрелбите и започват да пеят коледни песни.

През 1914 г. всички армии тръгват в офанзива, напълно убедени, че бързите серии от решителни битки в Наполеонов стил ще сложат край на Първата световна война за не повече от шест месеца. Но само за два месеца армиите започват да буксуват. По Коледа, само шест месеца след началото на войната, загиналите са вече повече от милион.

Два дни преди Коледа войниците от един саксонски полк хвърлят внимателно опакован шоколадов кейк през неутралната зона по посока на британските окопи, придружен от бележка, в която молят за едночасово примирие същата вечер, за да отпразнуват рождения ден на техния капитан. В уречения час немският оркестър започва да свири песента „Честит рожден ден”. Британските войници се изправят по парапетите на своите окопи и започват да аплодират. Тогава те виждат, че цялата фронтова линия срещу тях е озарена от блясъка на свещите по коледните елхи, разположени по протежението на немските окопи.

От двете страни на фронта мъжете започват да излизат от окопите си, изоставили своите оръжия, и да се срещат в неутралната зона. Всичко започва точно пред този саксонски полк, но се разпростира със скоростта на светлината нагоре и надолу по фронта, докато накрая десетки хиляди мъже се оказват заедно, като си разменят немски пури и кейк за британски цигари и коледен пудинг, пеят познати коледни песни на два езика и дори играят футбол.

На едно от всичките места на Коледно примирие един срещу друг са Бекширският полк на британската армия и 133-и саксонски полк на германската войска. Теренът за футболния двубой е замръзнал и неравен, осеян с ями от артилерийски снаряди, наоколо има огради с бодлива тел. Двата отбора са съставени от по 50 човека. Всеки, който е поискал да участва във футболния двубой, е можел да го стори. В края немците печелят с 3:2. Резултатът и провеждането на мача са отразени от в. „Таймс”, който публикува писмото на майор от английския медицински корпус.

„Това не беше обичаен мач. По-скоро огромна тълпа хора риташе топка. Имаше по около 50 човека от всяка страна. Аз също взех участие, тъй като обичам футбола. Този мач бе едно истинско и много странно чудо”, разказва в спомените си по-късно ветеранът от британската армия Бърти Фелстед.

Според информациите на много други места по фронта също са проведени футболни срещи. В повечето случаи не е имало истински топки. Използвани са кълба, направени от войнишки шапки, или тенекиени кутии. На някои места вместо греди са използвани натрупани една върху друга няколко каски.

На практика това е първата мирна демонстрация на 20 в. в същото време обаче главните щабове и от двете страни изпадат в паника. Въпреки строгите заповеди, забраняващи „побратимяването”, са необходими дни наред, за да бъдат вкарани отново всички в окопите и… войната да продължи.

През следващите години на войната също се случва да има спиране на огъня за Коледа. Това става не само на Западния фронт, но и по всички останали места, където бушува Първата световна война. В днешно време Коледното примирие се отбелязва всяка година във Франция. Това обаче става през ноември. Всеки път мястото е различно, но неизменно остава провеждането на възпоменателен мач.

1973 г. ARPANET се срива от програмен бъг, който кара целия трафик да се рутира през сървъра на Харвардския университет и да блокира сървъра.

ARPANET (Advanced Research Projects Agency Network) е първата в света функционираща мрежа. Тя е от вида комутация на пакети и е разработена от DARPA - правителствена агенция към Министерство на отбраната на САЩ.

Основната идея била да се изгради мрежа съставена от малки компютри, наречени Interface Message Processors (IMPs), които функционират като gateway, свързвайки локалните ресурси. В началото ARPANET била съставена от четири IMPs: Калифорнийския университет (Лос Анджелис), където Леонард Клейнрок е установил Център за мрежови измервания; Augmentation Research Center към Станфордския изследователски институт, където Дъглас Енгълбърт е създал ситемата NLS; Калифорнийския университет, Санта Барбара и Департамента по компютърни науки към Университгета в Юта.

Първото съобщение по ARPANET е изпратено от Калифорнийскияя университет, Лос Анджелис на 29 октомври 1969 г. Мрежата е тествана от Чарли Клайн, който опитва да се логне в системата на Станфордския институт от Калифорния. Той набира буквата „L”, а после се обажда в Станфорд по телефона, за да разбере дали буквата е пристигнала. Опитът е успешен. После Клайн изписва буквата „О”, която също стига успешно до Станфорд. Когато изписва буквата „G” обаче, системата се срива. След около час и половина системата е възстановена и всичко протича по план.

В началото опитите за развиване на АRPANET срещат сериозна съпротива. Системите на различните компютри са напълно несъвместими и прехвърлянето на информация е изключително трудно. Съпротивата идва главно от институции, които се опитват да опазят базата си от данни. Скоро обаче те осъзнават, че свързването в такава мрежа има потенциала да увеличи в пъти достъпа им до информационни ресурси.

За Интернет в днешния смисъл на думата започва да се говори в периода 1973-1983 г., когато се обмисля решаването на проблема за обединяване на националните мрежи. Решението е бил протоколът TCP/IP. На 1 януари 1983 г. ARPANET променя своите същински мрежови протоколи от NCP на TCP/IP, като по този начин е създадено ядрото на днешния Интернет.

1977 г. израелският министър председател Менахем Бегин и египетският президент Ануар Садат се срещат в Египет. Малко по-рано - на 19 ноември с.г. Мохамед Ануар Садат става първият арабски лидер, направил официално посещение в Израел.

През 1978 г. двамата получават Нобелова награда за мир, заради сключеното между тях Кемпдейвидско споразумение, първият мирен договор между Израел и арабска страна. Споразумението е подписано с посредничеството на американския президент Джими Картър.

Споразумението обаче предизвиква отрицателни реакции в арабския свят, където се разглежда като предателство на каузата за унищожаване на Израел от страна на най-голямата арабска държава.

1978 г. спускаемият модул на съветския апарат „Венера 12” достига повърхността на Венера. Автоматичният космически апарат е изстрелян от СССР на 14 септември с.г. 2.25 ч. (по Гринуич), само четири дни след „Венера 11”.

Спускаемият модул се отделя от орбиталния модул на 19 декември 1978 г. и на 25 декември навлиза в атмосферата на планетата със скорост от 11,2 км/с. След последвало спускане в продължение на около час, апаратът каца на повърхността. Данни към Земята биват предавани в продължение на 110 минути, след което апаратът излиза от обхвата на радарните станции.

Оборудването включва устройства за измерване на температурата, осветеността и химическия състав на атмосферата. Един от бордните уреди регистрира светкавица. Налични са две цветни телевизионни камери, които обаче не проработват. Анализаторът на повърхностен материал също не проработва.

Орбиталният модул е оборудван с детектори на слънчев вятър, йонни анализатори и два детектора на гама лъчи - един съветски и един френски. След отделянето на спускаемия апарат, модулът прелита на 34 00 км от Венера.

1989 г. Николае Чаушеску, бивш комунистически диктатор на Румъния, и жена му Елена са осъдени на смърт и разстреляни. Същият ден няколко часа по-рано те са осъдени на смърт от военен съд. По време на процеса служебният им адвокат вместо да ги защитава, сътрудничи с желание на прокурора.

Няколко години след убийството на семейство Чаушеску служебно назначеният от военния състав защитник на подсъдимите генерал Константин Луческу направи изявление, че се разкайва, обяснявайки, че се е държал на процеса не като адвокат, а като прокурор. Същият служебен защитник откровено си признава, че се е поддал на истерията, обхванала страната през онези революционни декемврийски дни на 1989 г.

Седем години след екзекуцията на румънския диктатор проговори и друг генерал - Виктор Станкулеску, който разкри, че решението за преврата е било взето в банята на военното министерство, тъй като на това място липсвали подслушвателни устройства. Самият генерал Станкулеску препоръчал на Николае и Елена Чаушеску да напуснат Букурещ с хеликоптер, за да се избегне тяхното линчуване от побеснялата тълпа, а след 48-часово преследване двамината са заловени.

Началото на падането на комунистическия режим в Румъния всъщност е поставено още през ноември, по време на конгреса на Комунистическата партия. Тогава Чаушеску е преизбран за партиен и държавен ръководител с нов 5-годишен мандат.

Опитът на властващите да прогонят унгарския реформистки пастор Ласло Тьокеш от жилището му в Тимишоара с мотива, че проповядвал етническа омраза, обаче среща съпротивата на енориашите му, които правят жива верига около неговия дом в знак на протест. Към тях се присъединяват и румънски студенти, а демонстрацията за кратко време се разраства в протест срещу комунистическия режим.

1991 г. президентът на СССР Михаил Горбачов подава оставка като президент след решението за разпадане на Съюза. Той обявява решението си в телевизионно обръщение. Точно в 19.00 ч. в пряко предаване на централната телевизия произнася прощално слово към народа и заявява за напускане на поста по „принципни съображения”.

Михаил Горбачов ръководи СССР от 1985 до 1991 г. Във вътрешноикономически план той се опитва да осъществи икономически реформи с цел съществено повишаване на стандарта на живот на съветския народ. Още през 1985 г. Горбачов обявява, че съветската икономика е изостанала и има нужда от промяна. Първоначално тези реформи били наречени „ускорение”, а по-късно се въвежда терминът „перестройка”.

През март 1990 г. Горбачов става първият (и единствен) президент на СССР, след като е избран от Конгреса на народните депутати.

Още същия ден Горбачов завинаги напуска Кремъл, след като подписва Указ за предаване на управлението на стратегическите ядрени оръжия на президента на Русия Борис Елцин. В Кремъл е спуснат червеният държавен флаг на СССР и е издигнат флагът на РСФСР. Със своя последен указ Горбачов създава Международен фонд за социалноикономически и политологически изследвания, получил популярното название „Фонд Горбачов”.

Външната политика на Горбачов е насочена предимно към подобряване на отношенията със Запада. Неуспехът за справяне с въоръжения конфликт в Нагорни Карабах между съветските съюзни републики Армения и Азербайджан създава предпоставки за сепаратизъм в Съветския съюз.

На 10 януари 1991 г. Горбачов дава ултиматум на литовския парламент да възстанови спазването на конституцията на СССР и да анулира всички неконституционни закони. На следващия ден дава заповед да бъде свалено литовското правителство, при което загиват 14 души, а над 600 са ранени. Това има много силен отзвук в Западна Европа в подкрепа на Литва.

В отговор на разрастващия се сепаратизъм Горбачов предлага създаване на нов съюз - на независимите държави, в които участието да е на доброволни начала. Подписването на новия съюзен договор е планирано за 18 август 1991 г. Твърдолинейните комунисти в партията обаче са против всякаква реорганизация на СССР и организират преврат за сваляне на Горбачов от власт.

Президентът на Русия Борис Елцин организира съпротива срещу преврата (19-21 август 1991 г.) и това му носи допълнителна популярност. На практика с неуспешния преврат се слага и краят на СССР: използвайки отслабените позиции на Горбачов, Елцин подписва с президентите на Украйна и Беларус - трите страни учредителки на СССР, споразумение за разпускането на Съветския съюз.

Михаил Горбачов обявява, че по силата на създалата се ситуация с образуване на Общността на независимите държави (ОНД) той прекратява своята дейност на поста президент на СССР. Отбелязва, че вярва в своите съграждани и им пожелава всичко най-хубаво.

Още същия ден първият и последен президент на СССР Горбачов завинаги напуска Кремъл, след като подписва Указ за предаване на управлението на стратегическите ядрени оръжия на президента на Русия Борис Елцин. В Кремъл е спуснат червеният държавен флаг на СССР и е издигнат флагът на РСФСР. Със своя последен указ Горбачов създава Международен фонд за социалноикономически и политологически изследвания, получил популярното название „Фонд Горбачов”.

2000 г. Китай и Виетнам подписват споразумение за подялба на акваторията на Тонкинския залив. Заливът, наричан още Бак Бо или Бейбу, е заключен от крайбрежието на Централен и Северен Виетнам, и Южен Китай. Той има формата на плътно изписано „С” и представлява северозападно продължение на Южнокитайско море.

Съвременният конфликт между Виетнам и Китай датира още от 1974 г., след края на Войната във Виетнам, когато възниква трудност за интерпретация на договора от 1887 г. сключен между Франция и Китай. Като причина за споровете се посочва терминологично разминаване, а освен това, предложената линия на подялба е меридианът минаващ през 108º03'13"и.д. (по Гринуич), докато бреговата линия на Виетнам е под ъгъл спрямо меридиана, предимно около 43-45 градуса. Така поставена линията за подялба на залива е неудобна и за двете страни по различни причини. Споровете и изострените взаимоотношения продължават до 1991 г., когато страните нормализират дипломатическите си отношения и започват диалог.

На 19 октомври 1993 г. двете страни се договарят за основните принципи за уреждане на диспута. В резултат на преговорите страните очертават взаимноизгодни граници на залива, като определят ограничителната линия на река Беилун (Ка Лонг), споразумяват се за входа на залива определен от остров Кон Ко и точката Оанх Ка на китайския остров Хайнан с координати 18º 30' 19” с.ш. и 108º 41' 17” и.д., подоробно разглеждат и разрешават други спорни моменти. Очертаната гранична линия дава 53,23% от площта на залива на Виетнам и 46,77% на Китай.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни