Средновековният замък "Баба Вида" - символ на град Видин, участва в националната надпревара "Чудесата на България". Той се съревновава за призовото място заедно с остров "Св. Анастасия" - Бургас и вила "Армира" - Ивайловград в категорията "Атракции".
Средновековният замък е един от стоте национални туристически обекта и заслужава да спечели първото място в категорията "Атракции", категоричен е кметът Огнян Ценков.
"За нас българите - Вида , Кула и Гъмза - са триединството на Бог, отец, Бог син и Бог дух - на вярата, надеждата и любовта, които обединяват съзиданието, красотата и вечността. Нека трите граници между България, Румъния и Сърбия бъдат трите опорни точки на Балканското единство в основата на обединена Европа. Нека Вида, Кула и Гъмза - трите сестри от легендата, бъдат символи на просперитета в граничните три региона и в основата на Европейския съюз, допълва кметът на Видин Огнян Ценков.
Средновековният замък "Баба Вида"
Средновековният замък "Баба Вида"е символ на Видин - град богат на уникални природни и исторически забележителности. Годишно градът се посещава от близо 50 000 туристи, от които само чуждестранните пристигнали с кораб по Дунав са над 18 000.
"Баба Вида" е "кацнала" на брега на река Дунав, тя омайва със своята неповторимост и изключителна гледка. Съществува легенда, според която Вида е била най-голямата дъщеря на заможен български болярин. Заради неуспешните бракове на сестрите си Кула и Гъмза, Вида отхвърляла всички предложения за женитба, изградила замъка и останала в него сама през целия си живот.
От архитектурна гледна точка крепостта е истинско военно непревземаемо съоръжение. "Баба Вида" е сред най-запазените средновековни отбранителни съоръжения в България и неслучайно често е декор за заснемане на филми.
В крепостта "Баба Вида" млади хора, облечени в средновековни дрехи, посрещат туристите, канят ги да изпробват точността си в стрелбата с лък. Туристите са очаровани от фотоизложба на тема "Спомени от стария Видин", разказваща в снимки, историческото развитие на Видин от средата на 19-и до 60-те години на 20-и век. Всяка година крепостта "Баба Вида" става сцена на Средновековен фестивал "БъдинЪ". В горещите летни дни на сцената и вътрешния двор на средновековната крепост любителите на музикалното изкуство могат да се насладят на "Летните музикални дни на открито".
За историята и народната памет крепостта "Баба Вида" е безценна
Важното стратегическо разположение на Бъдин - Бдин - Видин е главната причина градът да бъде център на северозападните български земи в продължение на повече от 1000 години.Той е и последната българска столица, но днес няма статут на историческа столица, въпреки че през зимата на 1002-1003 г. на практика е бил и столица на Византия - тогава император Василий Втори презимувал в него. Градът е твърде важен стопански и търговски център. От средата на 9 век насетне Бъдин е седалище на епископ, чиято роля непрекъснато расте.
Доказателство за това е кореспонденцията между Бдин и най-важните средновековни християнски средища (изброени хронологично): Охрид, Рим, Търново, Киев и Константинопол (Цариград). В града през втората половина на 14 век се създава и Бдинската книжовна школа, а сред запазените ръкописи е т. нар. Бдински сборник, съдържащ само жития на светици - случай, уникален за средновековната житиеписна книжнина.
От 15 до 17 век Видин е най-големият търговски център на Османската империя по Долни Дунав, а през 18-19 век - една от двете й най-силни крепости в същия район. След Освобождението градът (заедно с Търново, Русе, Варна и София) е център на една от петте области, на които е разделена Нова България.
Замъкът "Баба Вида" е строен върху останки от римската крепост Бонония. Строителството му е започнало през втората половина на 10 век, а основният му градеж е свързан с епохата на Второто българско царство (12-14 век), когато той е столица отначало на княжество (деспотство) от средата на 13 век, а от средата на следния и на съвсем отделно царство. Замъкът е преправян и преустройван многократно, през периода 17-19 век е приспособяван за огнестрелно оръжие.
Заедно със заобикалящия го ров заема площ от 9,5 дка. Състои се от две стени (външна и вътрешна), по които са били разположени 11 (в момента 4) бойни кули, два външни и един вътрешен двор. Около него се е разполагала жилищно-стопанската част на замъка. В нея са се намирали домът на владетеля на областта, помещения за охраната на замъка, складове за храна, вода, оръжие. Имало е и параклис.
Крепостта "Баба Вида" е емблематична за Видин: тук са живеели неговите владетели, вблизост са били монетарницата на цар Иван Срацимир, скрипториумът, домовете на болярите. До ден днешен се носят легенди за името на замъка и неразгаданите му тайни. Той е бил сърцето на средновековния град и не случайно е единственият изцяло запазен средновековен наш замък, намерил място сред стоте национални туристически обекта на Република България. За приемствеността между древност и съвремие говори фактът, че "Баба Вида" тежи на мястото си и в днешния герб на град Видин.
Сред културните ценности свързани с величието и духовността на замъка и Средновековния Бдин откритият златен накит в едно от вътрешните помещения на замъка "Баба Вида", състоящо се от златни пластинки и естествени перли, достигнал до нас въпреки превратностите на времето. Друга ценност е фототипно издание, подарено на Видин от университетската библиотека в Гент, където се съхранява препис от 15 век на Бдински сборник, писан във Видин през 1360 г. Този уникален книжовен паметник се състои от 16 жития на светици, пострадали за христовата вяра и един поклоннически пътепис. Това е най-яркият пример, достигнал до нас и носещ духовността на Бдин.
Хората могат да дадат своя вот в сайта www.bgchudesa.com, категория "Атракции".
Източник: БТА
