Премиерът Бойко Борисов прие оставката на правосъдния министър Христо Иванов. Той припомни, че премиерът има правило да не връща внесена оставка. Така стана и с оставката на бившия вътрешен министър Веселин Вучков.
„Слагаме точка на тази част от историята и продължаваме напред". Това каза на излизане от Министерския съвет правосъдният министър Христо Иванов. Той е депозирал оставката си пред премиера Борисов, който я е приел. Иванов обясни, че в самото начало е приел да стане министър на правосъдието само заради съдебната реформа и отказа да прогнозира дали излизането му от властта ще доведе до отслабване на политическата подкрепа към правителството.
Придружен от тримата си заместник-министри Христо Иванов излезе от срещата с премиера в МС и заяви, че оставката му е била приета. Какви са били думите на премиера Борисов обаче той запази в тайна:
"Премиерът има правило, че няма оставка, която му е подадена и не е приел. Колегите ми, тримата ми заместници, също са подали своите оставки, така че слагаме точка на тази част от историята и продължаваме напред", каза той.
Радан Кънев оттегля подкрепата си от Борисов и кабинета
Иванов заяви, че още в първите си дни като министър на правосъдието е обявил като свой основен приоритет и задача съдебната реформа. Това, което днес депутатите приеха по думите му не е маловажно, но не е и достатъчно. А по отношение на промените, свързани с дейността на главния прокурор и прокуратурата като цяло, Иванов коментира:
" За съжаление, свръховластяването на главния прокурор и нежеланието на българската политическа класа като цяло да погледнат тази тема в очите и да направи нещо беше в контекста и на корупционния скандал, който върви покрай записите и твърденията на съдия Ченалова, беше онова, което доведе до изчерпването на политическия ресурс, с който реформата в съдебната система може да се случи", заяви Христо Иванов.
Цветанов: Управлението е стабилно
Той се въздържа от коментар на въпроса дали оставката му ще разклати стабилността на кабинета. Той обясни, че напуска поста по собствено решение, което се базира изцяло на недостатъчната политическа подкрепа, с която той би разполагал в бъдеще при усилията си да прокарва решения в областта на съдебната реформа.
