Победата на крайнодесния „Национален фронт" в първия тур на местните избори във Франция ще окаже влияние далеч отвъд формирането на регионалните парламенти и политическата система в страната.
Във всяка европейска столица политиците ще размишляват и ще се чудят как антиимиграционно и анти-ЕС движение може да се превърне в първа сила във Франция.
Тях също ще ги тревожи какво означава това за Европа във времена на криза - икономическа и екзистенциална. Националният фронт може да завземе два, три и дори повече региона след втория тур на 13 декември, но за много хора поразията вече е свършена.
1. Нормализирането на Льо Пен се изплаща
Марин Льо Пен, лидерката на "Националния фронт" и дъщеря на създателя на партията Жан-Мари Льо Пен, сега бере плодовете на стратегията си да отдалечи движението по-далеч от крайното дясно. Тя премахна екстремистката му стигма и привлече отчаяната работническа класа, изоставена, по нейните думи, от големите партии и в ляво, и в дясно.
Тя има добър шанс да спечели и управлява региона Нор-Па-Дьо-Kале, който има повече население от 12 от страните членки на ЕС. Персоналната й победа с повече от 40 процента в индустриален район, който е традиционна крепост на комунистическите и социалистическите партии, показва колко много гласоподаватели са се отказали от управляващото ляво след 7 години икономическа криза.
Нейната племенница Марион Марешал-Льо Пен, която се смята за по-консервативна от леля си, особено що се отнася до социалната проблематика, се справи дори по-добре в региона Прованс. Други водещи кандидати също се представиха над очакванията и показаха, че партията има автентична народна подкрепа отвъд просто срастване с лидера си.
2. Лявото и дясното може би ще трябва да се обединят, за да спрат Льо Пен
Социалистическата партия реши да оттегли кандидатите си от втория тур в онези региони, в които са завършили на трето място в първия тур. Също така те призоваха привържениците си да подкрепят консервативните кандидати идната неделя, за да предотвратят победа на „Национален фронт".
Такъв е случаят в северната част на страната, в регионите Прованс и Алсак, като в последния заместник-председателя на Льо Пен Флориан Филипо стана първи с 35 процента от гласовете. „Национален фронт" все пак може да бъде победен на втори рунд, ако повечето социалисти решат да подкрепят дясно центристките кандидати.
Това обаче ще потвърди многократно повтаряните думи на Льо Пен за наличие на заговор между големите партии срещу нея.
Като изтеглиха кандидатите си в името на нещо, което вече получи името „Републикански фронт" срещу Льо Пен, социалистите рязко контрастират на лидера на консерваторите Никола Саркози. Вчера Саркози отказа подобни действия и заяви, че не иска кандидатите на неговата Републиканска партия да се оттеглят или колаборират с левите им конкуренти.
Веднага щом вторият рунд приключи на 13 декември, очаквайте да започнат взаимните нападки кой е дал региони на Льо Пен.
3. И Оланд, и Саркози са загубеняци
Популярността на президента Франсоа Оланд се увеличи след атентатите в Париж на 13 ноември. Това обаче нямаше значение в неделя. Новата важност на въпросите за сигурността и призивите за по-твърда позиция спрямо миграцията поставя Оланд там, където беше преди - непопулярен президент, който изглежда неспособен да се справи с високата безработица. Тя в момента за пръв път е над средното равнище в еврозоната.
Загубата е персонална за Оланд, който преди 5 години поведе опозиционната тогава Социалистическата партия към шумна победа в местните избори, като спечели 20 от 21 региона.
Държавният глава остана необичайно тих през последните седмици и изобщо не участва в кампанията, като предпочете да се придържа към ролята на президент и да се занимава с международните проблеми на Франция. Особено с борбата срещу „Ислямска държава". Това почти не даде резултат.
Голямата роля на неговия популярен военен министър Жан-Ив Льо Дриан в региона Бретан все пак показва, че членовете на правителството, които се възприемат като успешни, все още могат да привличат гласоподаватели.
Поражението на Оланд не е победа за вечния му опонент Саркози. Бившият президент също е сред загубилите в неделя. В много региони консервативните избиратели предпочетоха Льо Пен. Такъв е случаят в Прованс, където Кристиян Естроси, подкрепения от Саркози, привлече едва 25% от избирателите срещу 42% за Марешал-Льо Пен.
Стратегията на Саркози за твърда реторика, която да се конкурира с тази на „Националния фронт", не повлия на много хора.
4. Погледите са насочени към 2017 година
Остават 18 месеца до президентските избори, като резултатите от миналата неделя ще са от критична важност за шансовете на отделните кандидати. Дори Франция вече да е трипартийна страна, много неща все още могат да се случат до май 2017 година.
Предварителните резултати от първия тур на местните избор, показаха че левите партии, включително Социалистическата и нейни капризни съюзници като Зелените, получиха около 35% от вота. Консерваторите, републиканци и други спечелиха между 30 и 32%. „Националният фронт" - между 29 и 31%.
Социалистическите лидери започнаха да повтарят, че лявото все още е основната политическа посока във Франция. Това може би показва, че са били прави да настояват за съвместни кандидати в регионалните избори, но и че се провалиха в опита да убедят и други партии да го направят.
Тайната надежда на социалистите, а и на консерваторите, е "Националният фронт" да се провали в нещото, което никога не е постигал - изпълнителната власт в голям регион.
Партията няма управленски опит и гласоподавателите ще имат шанса да видят как те вдигат данъци, управляват бюджети, спорят с училищни настоятелства и взаимодействат с други регионални власти.
Другите партии се надяват, че очите на избирателите ще се отворят, след като видят "Националния фронт" в действие.
5. Каквото се случи във Франция, не остава в нея
Марин Льо Пен се въздържа да спомене Европа и злотворните й, според нея, ефекти върху Франция, по време на победната си реч в неделя вечерта. Това е най-сигурният знак, че тя започва президентската си кампания. Нейните подчинени обаче не показаха подобно въздържание и веднага след излизането на резултатите заклеймиха ЕС, пазарната икономика и „повлияната от САЩ външна политика".
Видимо е, че самотитулуването на "Националния фронт" като най-голяма партия в страната ще има своето влияние върху големия дебат за Европа по темите за бежанската криза, икономическите проблеми на Франция, ролята на Германия в ЕС и много други.
Речите на Саркози вече показват влиянието на "Националния фронт". Той взима идеи директно от крайно десните си опоненти - твърдост срещу престъпността, твърдост срещу миграцията, край на Шенген и предимство на националните власти пред общоевропейските.
Дали подобно влияние ще си проличи в реториката и политиките на Оланд предстои да разберем. Най-вероятният сценарий е всички планове за реформи да бъдат замразени, за да се избегне недоволство. След това президентът ще е принуден да разчита на дипломацията и да се надява на икономически подем преди началото на кампанията.
През това време на европейските партньори на Франция ще им е простено да смятат, че 18 месеца са малко за обрат от такава ситуация.
Анализът на Пиер Бриансон е публикуван в "Politico"
Източник: БГНЕС
