България е с най-дълъг срок сред страните от Стария континент за въвеждане на нови лекарства след регистрацията им в Европа. Оказва се, че от момента на регистрацията на иновативните медикаменти са нужни 965 дни или 3 години, за да могат те да достигнат до българите. За сравнение в страни като Швейцария и Дания този срок не надвишава 100 дни, съобщиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители у нас. Оттам отчитат, че разходите за лекарства нарастват най-бързо в "догонващите" държави.
Ако от 2004 г. до 2010 г. в Холандия и Великобритания разходите са се увеличили съответно с 15% и с 24%, у нас за същия период от време те са скочили с цели 69 на сто.
Друг любопитен факт е, че до българския пациент са достигнали едва 43% от лекарствата, регистрирани в Европа. С най-голямо покритие са Норвегия и Австрия, в които са налични 90% от европейските лекарства.
Деян Денев, който е директор на асоциацията, коментира, че административно наложените мерки, които задължават фирмите, производители на лекарства, да правят отстъпки на Здравната каса, може да доведат до отлив на медикаменти от нашия пазар.
„Прекратяване на реимбурсацията ще се наблюдава за малко на брой продукти към момента. При запазване на този механизъм или увеличаване на финансовата тежест за индустрията, която е много сериозна, тази тенденция може да се задълбочи. Не повече от пет са лекарствените продукти, за които договарянето на отстъпка в момента е проблемно. Наистина се надяваме компаниите и Здравната каса да намерят начин тази отстъпка да бъде договорена и заплащането на лекарствата да продължи, то да остане в реимбурсация. От друга страна обаче законът казва, че ако не бъде уговорена отстъпка, медикаментът трябва да спре да се заплаща. Ние от началото на годината предупреждаваме, че ще има случаи, при които отстъпка няма да може да бъде договорена", заяви Денев.
Срещу задължителните отстъпки от цените на лекарствата, които здравната каса покрива, от асоциацията вече подготвят жалба. От Здравното министерство обаче коментираха, че индустрията винаги ще се бори за едно - повече разходи за държавата и повече приходи за тях.
