Представители на ВМРО- Кюстендил поднесоха цветя пред паметника на Васил Левски в Босилеград. Инициативата бе по повод 96- годишнината от подписването на катастрофалния в новата история на страната ни Ньойски договор. Клаузите на Ньойския диктат оставят под чужда власт милиони българи, населяващи цяла Южна и Северна Добруджа, Вардарска и Егейска Македония, Одринска и Беломорска Тракия, Босилеградско, Царибродско и Тимошко.
Сред участниците в отбелязването в Босилеград на позорната годишнина бе и актьорът Владислав Карамфилов.
Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини - села в Кулско, областите околоБосилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.
Безпомощността на българската държава се използва безмилостно от нейните тогавашни съседи.
През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от рекаДунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с обща площ над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула,Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско". Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.
Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.
Румъния присъединява Южна Добруджа, въпреки противоречия между Великите сили, но стратегическото положение на Румъния и отредената ѝ роля на поемащ буфер спрямо Съветска Русия, определят Румъния да стане първостепен балкански фактор.
Разнообразното население на Балканите става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими" чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за „независимо" експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология. Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони.
