Икономическа политика в това правителство няма, заяви в интервю за Дарик бившият финансов министър в кабинета "Борисов 1" Симеон Дянков. На представянето на книгата си той обясни, че идеята е била четвърт век от началото на прехода, държава по държава, където е имало реформи, основните реформатори да опишат през какво са минали, какво е успешно и какво не. Дянков каза, че в сравнение с другите държави, България е изпъкнала с късното започване на реформите или без такива като в МВР и енергетиката. В никоя от другите страни не се прави реформа, която после се връща, отново се прави и отново се връща, там, при смяна на правителства - направеното остава. Пред Дарик Дянков коментира още темите за правителството, за коалицията, за икономиката, за държавните заеми и за МВР.
Споменахте за реформите в енергетиката, реформите в МВР. Знаете причината, поради която полицаите, военните, пожарникарите се вдигнаха срещу предложенията за реформа от финансовия министър. Когато Вие бяхте финансов министър, защо не направихте тази реформа и как бихте я направили?
Първо, по наше време беше криза в еврозоната, така че основната тема беше чисто финансова стабилност, не нещо, което в момента е тема. Това не може да е оправдание на сегашните управляващи. Но тогава направихме, дори в първата година, доста повече реформи или поне пробвахме да направим, отколкото първата година това правителство направи.
Направихме административна реформа, която все още е основата и е налице, направихме пенсионна реформа, макар и след един неуспешен опит, на втори опит успяхме да я направим, направихме големи реформи в митниците, благодарение на което това правителство получава доста по-големи приходи.
Но реформите тогава реално се направиха 2010-2011 година. Правителството на Орешарски върна някои от тях, но не много. Сега се вижда големият успех. Пробвахме и в двете силови министерства - във военното и в МВР. Имахме реформатор министър във военното министерство - Аню Ангелов. Там се направиха някои реформи, не всичко, което искахме, но някои реформи станаха.
Нямахме реформатор министър в МВР. Министър Цветанов не мислеше реформаторски и следователно реформите се блокираха. Без да имаш министър в определеното министерство не може, не може само финансовото министерство да натиска. Този път смятах, че имаме по-добра възможност, защото Румяна Бъчварова, макар че е сравнително нов министър, е реформатор по дух. И следователно смятах, че ще има по-голям успех.
Според мен беше грешка да се изчака заради местните избори, за да се спечелят малко повече гласове и реформата да се обяви така изведнъж, веднага след това. Беше тактическа грешка.
Но смятам, че това правителство понеже отчасти е коалиционно, отчасти понеже дойде в името на политическа стабилност, което беше положително и безспорно имаме политическа стабилност, която нямахме преди година, твърде много залага на тази тема.
Сега е стабилно. Стабилно е, няма растеж, няма идея как България ще се развива в бъдеще. Това не е толкова финансова политика, това е икономическа политика. Икономическа политика в това правителство няма.
Дали именно стабилността е цената на това да няма реформи, тъй като и вижданията за реформи в коалицията се разминават?
Цената на коалицията - безспорно. Така е дори в системи, където реформата е явна. Има някои системи, например здравеопазването, където реформите са тежки и не знаем напълно какво точно трябва да се направи, знаем част. Но примерно реформата в БДЖ. Знаехме преди 5 години, знаем и сега какво трябва да се случи. Реформата в МВР. Знаехме преди 5 години, знаем и сега какво трябва да се случи.
Реформи не се правят, според мен, заради коалиционния формат. Защото дори вътре в самото правителство и особено в парламента, не толкова в самото правителство, а в парламента веднъж като отиде една реформа, тези, които по принцип подпомагат правителството в една или друга система, внезапно се появяват и казват: „Не, тази реформа не трябва да става сега, а трябва да мислим много по-дълго". Което означава, че никога няма да стане. Така че коалициите, не само в България, това е един от изводите в книгата, обикновено пречат на реформите.
Споразумението за ратифициране на 16 млрд. дълг, възможността те да бъдат взети в следващите няколко години, част от които вече се взеха, за тях какъв е вашият коментар? И към това да сложим 50 млн., които пробудиха определени съмнения. Получи се така, че финансовото министерство започна да се обяснява за този заем.
Взимането на 16 млрд. дълг наведнъж миналата година беше грешка. И тепърва ще се вижда каква голяма грешка е това. По една причина, за която обикновено не се говори в България, че до преди взимането на този огромен заем България имаше имидж в света на много финансово отговорна държава. Това пропадна за един ден в момента, в който този 16 млрд. заем бе взет. Дори и той да не се използва напълно, в целия финансов свят се знае, че България е взела огромен заем. Това означава, че там нещо не е наред. Ние не знаем какво е, но знаем, че нещо не е наред. Така че миналата година това беше стъпка към развалянето на нашата финансова стабилност и финансов имидж.
Аз съм убеден, че голяма част от тези пари няма да се използват. И затова смятам, че беше още по-грешен ход, не беше необходимо това да стане. Обяснението, че това е станало, защото миналата година е била много благоприятна заради ниски лихви, определено не е вярно, защото тази година има още по-ниски лихви. Въобще тази идея, че ти знаеш кога пазарът е най-благоприятен и тогава взимаш огромен дълг, е просто нелепа, и се вижда тази година.
По същата причина смятам, че тези 50 млн., не зная достатъчно точно кой е получателят, смятам, че трябва да разберем кой от другата страна е купил тези 50 млн. дълг, но цената знаем, че е по-висока, отколкото цената в предишни скорошни аукциони. Нищо не се е променило навън, продължават да са ниски лихвите в останалата част на Европа. За мен също е грешка, двойна грешка, защото е на по-висока цена и защото няма прозрачност кой е от другата страна.
За мен, от финансова гледна точка, няма значение кой е от другата страна, но като се направи веднъж, в пазарите пак се появява разбирането, че тука има голям проблем в общото финансиране на тази страна, тя не може да стигне в обикновени аукциони и затова се налага да отива в тайни аукциони и тайни начини на събиране на средства. Голяма грешка, според мен.
Българската икономика и нейното преживяване с еврофондовете, благодарение на еврофондовете. Това докога може да продължи?
България и по специално двете правителства, водени от ГЕРБ, показаха, че можем да догоним отчасти поне останалата част на Европа по използване на еврофондове, като например екология. Това само по себе си е по-добре, отколкото да не сме ги използвали. Но България твърде много залага на темата за стабилността.Това не беше тема в първото правителство. Тогава се борихме с финансовата стабилност или нестабилност и успяхме. Това правителство няма тази тема. Европа е стабилна финансово, вече няма държави, които потъват, които банкрутират, банковата система на Европа е в много по-добър вид. Така че Европа се стреми към ръст не само тази, а и следваща година, към развитие занапред и икономическа политика.
Държави като Румъния, Унгария, Чехия, Полша, те неслучайно всички имат по-голям растеж от нас, а имаха по нисък растеж и отрицателен растеж, с изключение на Полша по време на кризата, те имат икономически приоритети. При нас все едно, че нямаме никакви икономически съветници, нямаме икономическо министерство. Никой в това правителство, а и в парламента, не е само работа на правителството, не мисли каква трябва да е икономиката на България и как да се възползва от еврофондовете, а и министрите, които се занимават с еврофондовете, да са успешни. За мен това е загадка. Имаме умни хора, част от същите хора, които работиха в първия кабинет са и в този кабинет, а икономическа мисъл няма.
Бюджет 2016 и политиката, заложена в него?
Несмел, тих и безличен бюджет.
