1145 г. започва Вторият кръстоносен поход. Той е свикан в отговор на падането на графство Едеса на 25 декември 1144 г. в ръцете на владетеля на Мосул - Зенги. Едеса е първото владение, основано от кръстоносците по Светите земи по време на Първия кръстоносен поход (1095-1099), но е и първото, което мюсюлманите си възвръщат.
Походът е свикан от папа Евгений III, който бил подтикнат към това от настояванията на Бернар от Клерво, и е първия, воден от крале - френския Луи VII и германския Конрад III, заедно с голям брой други европейски благородници. Армиите на двамата крале тръгват поотделно през Европа и срещат пречки от страна на византийския император Мануил I Комнин. След прекосяването на византийските територии, двете армии са разбити поотделно от селджукските турци.
Двамата крале, заедно с остатъците от армиите си, достигат до Йерусалим, и през 1148 г. участват в неблагоразумна атака на Дамаск. Походът на изток е загуба за кръстоносците и голяма победа за мюсюлманите. Той е в основата на падането на Йерусалим и последвалия Трети кръстоносен поход в края на 12 в.
1648 г. по време на Английската революция е пленен крал Чарлз I. Гражданската война е поредица от политически конфликти и въоръжени сблъсъци между привържениците на краля и Парламента, подкрепен от новосъздадена армия, придружени с религиозна война, които продължават от 1642 до 1651 г.
Конфликтът между крал и парламент се разгаря с нова сила при възкачването на Чарлз I на престола. През първите пет години от управлението си кралят свиква и разпуска парламента три пъти. След това се опитва да управлява без него и успява да го прави в продължение на 11 години.
В желанието си да подобри икономическото положение и преди всичко да напълни хазната кралят възражда няколко стари феодални закона. Той финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и възстановява и старото облагане с такса, която се иска от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища - т.нар. „корабни пари”, което предизвиква силно негодувание.
Парламентът на практика е обезсилен след чистката от декември 1648 г., когато по заповед на Кромуел полк. Прайд не допуска половината от членовете му, предимно презвитерианци, да заемат местата си. Остатъкът се събира под формата на т.нар. Ненужен парламент и гласува крал Чарлз II да бъде съден, а впоследствие и екзекутиран. Това става на 30 януари 1649 г. въпреки съпротивата на Камарата на лордовете.
Заради това самата камара е разпусната още на 6 февруари, а на следващия ден монархията е заменена от република, начело на която застава Държавен съвет, избран на 14 февруари. В периода от 1649 г. до 1653 г. Ненужният парламент гласува редица закони в сферата на религията, правото и финансите, като ограничава допълнително крайните пуритански секти като квакерите.
Постепенно обаче парламентът придобива самочувствие и си позволява да се противопостави на всевластния по това време Оливър Кромуел. Поводът за окончателното му разпускане е опитът на парламента да нареди разтурването на скъпата армия на Кромуел, състояща се от 50 000 души. Парламентът е възстановен едва след смъртта на Кромуел от сина му Ричард, наследил поста на лорд-протектор през 1649 г.
1804 г. Наполеон I се провъзгласява за император на Франция, а Жозефин е коронясана за императрица. Погрешно се счита, че в този ден двамата сключват брак.
Женитбата им всъщност се състои още през 1797 г. Брачният им договор пък бил подписан още на 8 март 1796 г. В текста на документа се посочвало, че между бъдещите съпрузи „няма да има никакво общо имущество”. В резултат на това, встъпващите в брак Наполеон и Жозефин в бъдеще „няма да бъдат по никакъв начин отговорни за евентуалните дългове на другия”.
Мари Роз Жозефа Таше дьо Ла Пажери е първата съпруга на Наполеон I. За самата нея обаче това е втори брак. Първият й съюз е с виконт Александър дьо Боарне. Те се женят през 1779 г., когато тя е на 16, а Александър - на 19. По-късно се ражда техният син Йожен дьо Боарне, а след това Жозефин ражда и второто им дете - Ортанс.
Александър обаче е обграден от любовници и когато се връща от остров Мартиника изгонва Жозефин от дома им. Започва дело за развод, което продължава няколко години, но през 1792 г. са официално разведени.
Докато Жозефин и Александър дьо Боарне са все още са женени, Австрия обявява война на Франция. Александър, който е военен, е определен за командващ Рейнската армия. Заради неуспеха ѝ, през 1794 г. по време на Якобинския терор той и Жозефин са задържани. Александър дьо Боарне е гилотиниран, а Жозефин, благодарение на уменията си, е оправдана.
Амбициозният корсиканец е с шест години по-млад от дьо Боарне, но се влюбва в нея като хлапак. През 1797 г. Жозефин отстъпва пред ухажването на генерал Бонапарт и се омъжва за него. На 9 ноември 1799 г. той извършва преврат, с който сваля от власт корумпираната Директория и става първи консул на Франция като останалите двама консули нямат никаква реална власт. През 1804 г. в присъствието на папа Пий VII Наполеон I се провъзгласява за император на Франция, а Жозефин е коронясана за императрица.
И в този брак обаче Жозефин не намира покой. Наполеон се развежда с нея през 1807 г. и се жени за австрийската принцеса Мария-Луиза.
1822 г. 11-годишният Ференц Лист дебютира като пианист на концерт във Виена. Още тогава той смайва публиката с импровизаторските си способности и е определян като дете-чудо, някои даже го сравняват с Моцарт.
Впоследствие концертира във Виена, Париж, Ваймар и Рим. От 1847 г. е капелмайстор във Ваймар. Той е основоположник на новата виртуозна клавирна школа. През 1854 г. Лист основава „Нововаймарския съюз”. Той е един от основателите (1875 г.) и пръв президент на Академията на музиката в Будапеща.
Днес той е считан за един от най-великите пианисти в историята. Той е признат заради неговото откривателство на симфоничната поема, както и на модерния соло пиано рецитал, виртуозността, на който му печели одобрението на композитори и изпълнители едновременно.
1835 г. Ханс Кристиян Андерсен издава първата си книга с приказки. Той отрано показва въображението си, подхранвано от снизхождението на родителите му и от суеверието на майка си. Той си прави малък куклен театър и дрехи за куклите си и четял всяка пиеса, която успява да заеме. Сред драматурзите от които чете са Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг.
През 1816 г. бащата на Андерсен умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика. На Великден през 1819 г. получава първо причастие в катедралата „Свети Кнут” в Оденсе и започва да насочва вниманието си към бъдещето. Едва 14-годишен рсен заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав сопранов глас и е приет в Кралския театър, но когато гласът му се променя от възрастта губи мястото си.
Негов колега от театъра му казва, че има поетични заложби и той се заема сериозно с писане. По-късно Андерсен намира покровител в лицето на Йонас Колин, който го изпраща на свои разноски в училището в Слагелсе. По това време той вече е публикувал първия си разказ, „Призрак в гроба на Палнаток” (1822). Андерсен обаче не бил много добър ученик, нямал голямо желание да се учи и не останал в Слагелсе, а се преместил в друго училище в Елсинор до 1827 г.
През 1829 г. Ханс Кристиaн Андерсен постига голям успех с разказа „Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер”. По това време той издава един фарс и книга с поеми. През следващите години не постига особени литературни успехи, но през 1833 г. получава стипендия за пътуване в чужбина от краля. Така Андерсен осъществява първото си пътуване из Европа - на 16 октомври 1834 г. пристига в Рим.
В началото на 1835 г. се появява „Импровизатор”, първият роман на Андерсен. Той постига истински успех, благодарение на което материалните затруднения на поета най-накрая приключват. Същата година в Копенхаген е издадена част от неговите „Приказки”, а другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. Макар по-късно точно те да му донасят световна слава, първоначално приказките не се продават добре. По това време Андерсен има по-големи успехи с романа „О. Т.” (1836), както и с може би най-добрия си роман, „Само цигулар” (1837).
През по-голямата част от живота си Андерсен предприема продължителни пътувания в различни части на Европа, като отразява впечатленията си в много пътеписи. По време на най-дългото си пътуване, през 1840-1841 г., посещава Германия (където за пръв път се вози на влак), Италия, Малта и Гърция, стигайки до Цариград, и се връща по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в „Базар на поета” (1842), което се смята за най-добрия му пътепис.
С времето популярността на приказките на Андерсен нараства и в края на 40-те години той вече е известен в цяла Европа. Почти до края на живота си пътува до близки и далечни страни. Андерсен умира на 4 август 1875 г., увенчан със световна слава. От 1835 до 1872 г. той е създал над 150 приказки и разкази, преведени на около 125 езика.
1891 г. американецът Джеймс Наисмит измисля играта баскетбол и я представя пред широката публика. Добива олимпийски статут през 1936 г. и, въпреки че е американски спорт, бързо се разпространява по целия свят.
Нейсмит, който бил учител по физическо възпитание в колежа Спрингфилд, Масачузетс, карал учениците да спортуват в дъждовните дни. Така той измислил игра, която да натоварва състезателите физически и да се играе в зала. Окачил кошове на 305 см и написал 13 базови правила на новата игра. Организирал първия баскетболен мач в салона на колежа, където в момента се намира Баскетболната зала на славата, кръстена на създателя на великата игра.
Първите кошове са били дървени, игрището наполовина на сегашното, а скоро след изиграването на първия официален мач са се утвърдили отборите по петима състезатели. Новият спорт набира скорост като колежанска дисциплина.
Първоначално баскетболът се е играл с футболна топка. Първата топка специално за баскетбол е била кафява, което е продължило до 50-те години, когато се е търсела топка със по-добра видимост за играчите и публиката, заради което цвета й бил сменен на оранжев.
Интересен факт е, че първата официална среща по баскетбол завършила с резултат от... 1:0. Този мач се е провел в нюйоркска гимназия през 1892 г. и в нея са участвали по девет играчи от отбор. Практиката един отбор да се състои от петима души била въведена през 1897-1898 г.
1913 г. в автомобилните заводи „Форд” е пусната първата поточна линия за масово производство на автомобили в света.
Производството на „Ford Model T” започва през 1908 г. Сравнително прост, здрав и евтин автомобил, на които цената била недостатъчна за производствените разходи и не било възможно да я закупи всеки американец.
Хенри Форд години наред се опитвал да направи производството по-ефективно. Първо работниците подреждали частите в линия на пода при производството на Model N, предшественик на Model T, поставяли шаситата на дървени плъзгачи и ги издърпвали покрай линията от части, монтирайки ги една след друга.
Опитвайки се да оптимизира производствения процес на компанията, която по това време произвежда половината от всичките автомобили в САЩ, Форд стига до идеята, че отделни работници трябва да извършват точно определени операции на фиксирани места от монтажа на колата. За да осъществи тази идея, той окача на тавана на монтажното хале релси. По тях с въже се теглят отначало голите шасита на колите. Преминавайки покрай различните фиксирани работни места, върху тях се монтират двигателите, трансмисиите, калниците, вратите, седалките и останалите елементи от оборудването на автомобила.
Любопитен факт е, че идеята за поточната линия му дошла от една кланица в Чикаго. Нововъведението направило производството много по-безопасно и позволило да се намали времето за производство на един автомобил от над 12 часа до само два часа и половина. Така Хенри Форд започнал да дава по-добри заплати на работниците си. През 1914 г. година работник на конвейера е можел с четири месечни заплати да си купи един Ford Model T.
За да свали производствената цена и да направи модела възможно най-достъпен за клиентите, Хенри Форд предприел и още драстични за времето мерки. По това време например, след боядисването, подобно на файтоните, автомобилите са рисувани на ръка със златисти линии и орнаменти. За да оптимизира производството и да спести една операция, Форд нарежда колите да се боядисват само в един основен черен цвят и да не се рисуват допълнително.
1953 г. отпечатан е първият брой на еротичното списание „Плейбой”. Сега списанието излиза в около 30 държави.
До 50-те години на миналия век, сексът е тема табу в САЩ. Неговите тайни не излизат извън пределите на спалните помещения. Еротиката в списанията и филмите се свежда до дами по бански костюм, при това закриващ две трети от женското тяло. Медиите и изкуството изтъкват ролята на нежния пол предимно като съпруга, майка и домакиня - старателна, добродетелна и целомъдрена.
Хю Хефнър обаче бързо проумява, че еротиката е прекрасна опаковка. За да стартира списанието той взима назаем 1000 долара от майка си. Първите варианти за име на списанието били „Джентълмен”, „Сатир”, „Ерген”, „Ергенско парти”, „Цилиндър”...
Първият „Плейбой” е отпечатан в 70 000 екземпляра. От тях 54 175 бройки с цена 50 цента се разпродават като топъл хляб за броени дни.
На корицата е поставена целомъдрена снимка на малко познатата по това време Мерилин Монро. Но „бомбата” била заложена на вътрешните страници на изданието, където бъдещата кинозвезда била представена по евино облекло и в сладострастни еротични пози. Хефнър й плаща хонорар от ...500 долара.
В първия брой на изданието място намират още една от историите на Шерлок Холмс, както и статия за братята Дорси. Не са пропуснати и няколко дизайнерски идеи как предприемчивият мъж да оборудва фирмения офис по последния писък на модата.
Списанието е първото, което въвежда практиката да се представя по един модел на първа страница във всеки брой. Най-продаваният брой на списанието е за месец ноември 1972 г., в тираж 7,2 млн. копия - моделът на корицата тогава е Пам Роулингс.
Любопитен факт е, че през 2010 г. „Плейбой” публикува и специална версия на сайта си, която е предназначена за преглед от работното място - без голи снимки и нецензурни изрази. Това е отговор на фирмената политика на много компании да забраняват достъпа до сайта от компютрите на своите служители.
1959 г. във Вашингтон е подписан Антарктическият договор. Документът разглежда Антарктика като научен резерват и установява свобода на научните проучвания, като забранява военна дейност на този континент. Той регулира международните отношения по отношение на Антарктида - единствения континент на Земята, който е без собствено население.
Този договор е първото споразумение относно контрола на оръжията, установен по време на Студената война. Секретариатът на договора е разположен в Буенос Айрес, Аржентина от септември 2004 г. За целите на договора Антарктика се определя като цялата земна площ и ледения шелф на юг от 60-ия паралел.
Основният договор е подписан на 1 декември 1959 г., първоначално от 12-те държави, участвали в Международната година на геофизиката (1957-1958) в Антарктика - Аржентина, Австралия, Белгия, Великобритания, Нова Зеландия, Норвегия, Съветския съюз, САЩ, Франция, Чили, Южна Африка, Япония. Влиза в сила на 23 юни 1961 г.
Основният предмет на договорът и свързаните с него допълнителни споразумения е да бъде в интерес на целия човешки род, като Антарктика ще продължи завинаги да бъде използвана изключително за мирни цели и няма да се превърне в сцена или обект на международни противоречия. Договорът забранява всякакви мерки от военен вид, но не и присъствието на военен персонал.
1982 г. Майкъл Джексън представя албума си „Трилър”. Компилацията е продуцирана от Куинси Джоунс.
Деветте парчета са записани в Musterstudio. Издава ги продуцентската компания Epic Records. Седем от парчетата в „Трилър” попадат в класацията „Топ 10” на американските чартове. Албумът донася на Майкъл Джексън осем от най-престижните музикални награди „Грами”. Освен това „Трилър” има и платинен статус.
1987 г. започва строителството на тунела под Ла Манш. 51-километровият железопътен тунел свързва френския град Кале с британския град Фолкстоун.
Още през 1802 г. френският инженер Албер Матю дава идея и проектира първия тунел под Ла Манш. До 1945 г. проектите за построяването на такъв тунел обаче остават само идейни. През 1957 г. е създадена специална международна проектантска група и към 1973 г. били предложени четири варианта на сухоземен път. Сред тях да предложенията за Europont - въжен мост; Euroroute - комбинация между мост и железопътен тунел под пролива; Channel Expressway - тунел с тръби за железопътен и шосеен транспорт; и Eurotunnel - железопътен тунел, който бил възприет като най-удачния вариант.
През 80-те години той е доразработен и на 1 декември 1987 г. са започнати строителните работи от страната на Великобритания. По съвпадение пак на 1 декември 1990 г. двете строителни групи от Франция и Великобритания се срещат под земята с изключителна точност.
На 6 май 1994 г. британската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват официално тунела. Месец по-късно започва редовното движение на влакови композиции. Тунелът преминава на дълбочина 50 м под морското дъно и всъщност представлява три отделни тръби - две активни (по една за всяка посока на движение) и една аварийна.
1988 г. за първи път се чества Световният ден за борба срещу СПИН. Тогава Световната здравна организация, в стремежа си да насочи общественото внимание към проблемите на ХИВ/СПИН и да подчертае необходимостта от подкрепа и разбиране за хората, живеещи с ХИВ, обявява датата за Световен ден за борба със СПИН. Днес той е признат и се отбелязва в повече от 190 държави по света.
От 1996 г. с отбелязването на този ден се заема Програмата на ООН за ХИВ/СПИН. Оттогава Световният ден за борба със СПИН се превръща в начало на целогодишна кампания с акцент върху превецията, образованието и информираността. През 2004 г е създадена независимата организация - World AIDS Campaign, която поема провеждането на кампаниите, а програмата на ООН за ХИВ/СПИН продължава да оказва финансова и техническа подкрепа.
2000 г. България е извадена от негативния Шенгенски визов списък. На 15 март 2001 г. на среща на министрите на вътрешните работи и на правосъдието на страните от ЕС официално е отменено изискването за краткосрочни визи за български граждани.
През юни 1985 г. Люксембург, Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват Споразумение за премахване на граничния контрол помежду им и за въвеждане на засилен контрол по общата им „външна” граница. Също през юни 1990 г. Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват Конвенция за приложение на Споразумението от Шенген. Тя гарантира на страните, подписали Споразумението, свободно движение на хора по територията на техните страни.
Споразумението от Шенген влиза в сила на 26 март 1995 г. за седем от подписалите го 10 държави (Германия, Белгия, Холандия, Испания, Франция, Люксембург и Португалия).
2009 г. влиза в сила Договора от Лисабон. Международният договор между 27-те държави членки на Европейския съюз е подписан на 13 декември 2007 г. в Лисабон по време на португалското председателство на ЕС.
Договорът от Лисабон реформира Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) и последния Договор от Ница от 2001 г. При това Договорът от Лисабон поема и една съществена част от Договора за Европейска конституция, която е отхвърлена през 2005 г. на референдуми във Франция и Холандия.
Приветстван като основа за по-демократичен, ефективен и прозрачен съюз, Договорът е резултат на продължителните усилия за промяна на вътрешните правила на ЕС - необходимостта от подобна промяна стана още по-належаща след влизането на 10 нови държави в Съюза през 2004 г.
Договорът от Лисабон предостави на Европейския парламент нови законодателни правомощия и го постави на равно със Съвета на министрите при вземането на решения за действията и разходите на ЕС.
Той също така промени начина, по който Парламентът си сътрудничи с другите институции и увеличи влиянието на неговите членове върху избора на ръководителите на ЕС. Всички тези реформи целяха да гарантират, че Вашият глас на европейските избори определя до още по-голяма степен посоката, в която ще поеме Европа.
