14 ноември: Ураган помита военни кораби край Крим, потъва и митичният „Принц”

1666 г. Самюъл Пийпс описва първото кръвопреливане. Пийпс бил опитен държавен чиновник както в морския флот, така и в парламента. Той обаче е известен най-вече със своя знаменит дневник, описващ ежедневието на лондончани от периода на Реставрацията.

Пийпс започва да води своя дневник от суета. Той бил особено горд от своите постижения и записването на събитията му е доставяло особено голямо удоволствие.

Наблюденията, които той прави на кръвопреливане между две кучета, се случват близо четири десетилетия, след като английският физик Уилям Харви заявява, че кръвта циркулира през тялото, а сърцето изпълнява ролята на помпа. Харви всъщност открива онова, което частично е било установено от арабския лекар Ибн ал-Нафис много по-рано - през 13 в. Година по-късно и лекарят Ричард Лоуър, и французинът Жан Батист Дени повтарят процедурата, но този път използват хора. В случая на Дени това е 15-годишно момче, което получава кръв от овца. Детето оцелява.

Следващите опити за кръвопреливане са спорадично успешни най-вече поради факта, че лекарите все още не знаят колко важни за съвместимостта са вида на организма и типа кръв. Ситуацията се променя чак в началото на 20 в. с откриването на различните видове кръвни групи.

Първият успешен опит за кръвопреливане с човешка кръв е извършен през 1818 г. от британския акушер Джеймс Блъндъл.

1770 г. английският пътешественик Джеймс Брус открива извора на река Нил. През 1753 г. Брус завършва Единбургския университет, а на следващата година, след смъртта на съпругата си, той тръгва да пътува из Испания и Португалия.

През 1762 г. Брус прекарва шест месеца в Италия, където се запознава с античната архитектура, а през март пристига в Алжир, където е назначен за британски консул и продължава с изследването, събирането и сортирането на антични предмети. през следващите четири години обхожда цялото средиземноморско крайбрежие на Африка, изследвайки руините от римския период, изучавайки източни езици и източна медицина.

През 1766 г. обогатен с много нови знания за античната култура Брус се завръща в Шотландия и замисля нова експедиция в Африка. На практика тя става първата европейска експедиция във вътрешността на континента, преследваща чисто научни цели и при това с направление за решаване на конкретна географска задача - откриване изворите на Нил.

През юни 1768 г. той пристига в Александрия, посещава Тива и пирамидата на Рамзес III. През октомври 1768 г. се изкачва по Нил до Кена, пресича Арабската пустиня до Кусейр на Червено море, обхожда с кораб северния му бряг и покрай арабското крайбрежие през септември 1769 г. достига до Масауа, като по този начин изследва над 3000 км от бреговете на Червено море. От Масауа през Адуа и Аксум на 14 февруари 1770 г. достига до Гондар, където по това време върлува епидемия от едра шарка и Брус със своите медицински познания се включва активно в справянето с болестта, като по този начин спечелва доверието на етиопския император.

В продължение на две години обхожда големи територии от Абисиния (Етиопия) и на 14 ноември 1770 г. вторично открива езерото Тана, като установява, че от него изтича река Абай (Сини Нил).

През 1772 г. Брус поема обратния път за родината. Спуска се по Сини Нил до сливането му с Бели Нил, след това покрай Нил до Абу Хамед), пресича Нубийската пустиня, през ноември достига до Асуан, през януари 1773 г. е в Кайро, а през март - вече във Франция, където е посрещнат възторжено и му е признато правото на първооткривател на изворите на Сини Нил.

1854 г. ураган помита митичния „Принц” и други 33 военни кораба край Крим. Фрегата е един от наетите над 200 кораба от английското правителство за превоз до Крим на войски, въоръжение и имущество, който още разпалва въображението на търсачи на съкровища.

„Принц” е великолепен нов винтов пароход с водоизместимост 2700 т, който има и платна. Докарал е част от английския 46-и полк, но е успял да се разтовари. Потъва в залива на Балаклава на около 10 км южно от блокирания Севастопол с целия си екипаж от 150 души, натоварен със зимни дрехи за британските войски, товар за тогавашни 700 000 британски лири и отряд водолази с водолазен апарат, предназначен за взривяване на потопените руски кораби, преграждащи входа на Севастополския рейд.

Още преди разсъмване на 14 ноември при извънредно мрачно време излизат силни пориви на югозападен вятър, прераснал след няколко часа в незапомнен ураган. Комендантът на малкото Балаклавско пристанище под предлог за липса на свободни места не дава разрешение на капитана на парахода Гудъл да вкара „Принц” в защитения залив.

Към 7.30 ч. вятърът дотолкова се усилва, че платноходите вече не могат да излязат в открито море, където ще са в безопасност. Капитанът на „Принц” обаче разчита на силната корабна машина и остава на мястото си. Първи се разбива американският транспортен кораб Progress, последва го английският Resolute, трети е американският ветроход Wanderer, после идва ред на Kenilwoth..

От целия екипаж на „Принц” се спасяват само шестима матроси и един курсант. По-късно е установено, че ураганът вилнее в цялото Черно море, прехвърля Босфора и достига до Кипър.

Още не е завършила Кримската война, а по целия свят плъзват слухове, че край бреговете на Крим е загинала английска парова фрегата „Черният принц” с товар злато, предназначен за изплащане заплати на войските. Любопитен факт е обаче, че  корабът, за когото става дума, никога не се е наричал „Черен принц”. Откакто е спуснат в Темза през 1854 г. в Блекуол, той винаги е само „Принц”.

След сключване на мира започва издирване на останките на „Принц”. Търсят го еднакво без успех италианци, американци, норвежци, немци, японци. Примитивната тогавашна водолазна техника не позволява да се спуснат достатъчно дълбоко.

През 1875 г., когато е създаден водолазният скафандър, във Франция е учредено голямо акционерно сдружение. Френски водолази обхождат дъното на Балаклавския залив и всички подходи към него. Намерени са повече от 10 затънали кораба, но „Принц” не е сред тях. Работите се извършват на огромната за края на века дълбочина - почти 75 м.

Междувременно легендите вдигат стойността на потъналото злато до 60 млн. франка. През 1896 г. с търсенето на „Принц“ се заема руският изобретател Пластунов, но не му провървява. Изобретателят на дълбоководния скафандър Джузепе Растучи възглавява експедиция през 1901 г. След няколко седмици търсене той намира железен корпус на голям кораб. Италианските водолази вдигат от дъното металически сандък с оловни куршуми, наблюдателна тръба, пушка, котва, късове желязо и дърво. Нито една монета.

През пролетта на 1903 г. италианците напускат Балаклава, но след две години се връщат. Този път съвсем на друго място те откриват още един железен кораб. И до сега не се знае кой е този кораб. Злато обаче пак не намират.

Едва през 1922 г. плувец-гмуркач от Балаклава вади от дъното на морето във входа към залива няколко златни монети. Светът отново проявява интерес към „Принц”. Следват предложения едно от друго по фантастични - един изобретател твърди, че корабът е в самия залив, затова входът към него трябва да се прегради със стена, водата да се източи и да се вземе златото.

През 1923 г. е решено да бъде организирана експедиция. Инженер Е. Даниленко създава дълбоководен апарат с екипаж от трима души, който позволява оглеждане на морското дъно на дълбочина до 150 м. Апаратът има „механична ръка” и е оборудван с прожектор, телефон и система за аварийно издигане в случай на скъсване на въжето. Въздух се подава по гъвкав шланг.

Заливът е разделен на квадрати. В началото на септември 1923 г. започва методично оглеждане на залива. Всеки ден малък катер спуска апарата на Даниленко в поредния квадрат. Открити са огромно количество отломъци от дървени кораби. В изследванията на инженер Язиков обаче се твърди, че „Принц” е единственият железен кораб сред разбилите се.

До есента на 1924 г. корабът още не е намерен. На 17 октомври ученик открива на морското дъно близо до брега стърчащ от грунта железен сандък със странна форма. Опитът да се прокарат под него въжета не успява. Когато опитни водолази все пак успяват да го измъкнат, се оказва изяден от ръжда парен котел с кубична форма и чугунени вратички.

Районът е старателно изследван. Намерени са останки от голям железен кораб, наполовина скрит в пясъка. За два месеца работа от дъното са вдигнати десетки късове желязо, част от бордова обшивка с три илюминатора, ръчна граната, невзривени бомби, желязна мивка, части от парна машина, оловни куршуми. Но отново без следа от злато.

По това време съветското правителство получава предложение от японска водолазна фирма да вдигне златото от „Принц”. В онези години фирмата е считана за една от най-известните и късметлии. Последната й сполука е да извади 2 млн. рубли от английски кораб в Средиземно море от 40-метрова дълбочина.

През лятото на 1927 г. японците, разчитащи без особен труд да добият 800 000 златни рубли, започват работа. Всяка сутрин японски водолази вдигат не по-малко от 20 каменни къса по 500 пуда (8 тона). По-големите скали се изтласкват в страни с помощта на парни лебедки, поставени на баржи.

На 5 септември водолазът Ямомато намира златна монета - английски суверен, сечен през 1821 г. През следващите два месеца са намерени едва четири златни монети - английска, френска и две турски.

Тъй като в средата на ноември 1927 г. разбитият кораб е детайлно изследван, японската фирма прекратява работата си в Балаклава. Преди да си тръгнат, представители на фирмата заявяват, че корабът, по който са работили, според тях е „Принц”. Те обаче не са успели да намерят средната част на кораба. Останалата част е силно разрушена, при това разрушенията носят явно изкуствен характер. Японците стигат до убеждение, че англичаните, останали в Балаклава осем месеца след урагана, са вдигнали бъчвите със злато още преди края на Кримската война.
1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор Северна Добруджа е въведено цивилно румънско управление

1910 г. в американския град Норфолк е осъществено първото излитане на самолет от палубата на кораб. Юджийн Илай става първият пилот, успял да излети от платформа с двуплощника си „Къртис пушър”.

Бойният кораб „Бирмингам” бил оборудван с наклонена дървена рампа за излитане, дълга 25 м. Опитът във Вирджиния обаче едва не се провалил. На практика самолетът почти паднал от ръба на разрушителя „Бирмингам” във водата и едва успял да се отлепи и да се добере за аварийно кацане на сушата.

Това не спира Илай. Само два месеца след това той успява да кацне със самолет без спирачки на дълга 20-ина метра дъсчена площадка на бойния кораб „Пенсилвания”, закотвен в залива на Сан Фрациско.

Излитането е от състезателната писта „Танфоран” на сушата, а за спиране е използвана система от въжета с окачени на краищата торби с пясък, измислена от цирков акробат. След като обядва на борда, Илай излита час по-късно обратно и така на 18 януари 1911 г. се ражда военноморската авиация.

Дъсчено-платненият самолет продължавал да лети с 60 км/ч над платформата, когато куката в задния му край се закача за предпоследното опънато напреки въже с окачени торби пясък и той внезапно спира. След първия шок екипажът избухва в овации. След тази демонстрация военноморският флот на САЩ се убеждава, че има нещо съвсем реално в идеята за самолетоносачи.

1922 г. започват редовни емисии на Би Би Си (BBC). Британската съобщителна корпорация е създадена като първата частна радиостанция в света.

Първото радиопредаване е на политическа тема. От тогава до днес тази компания е единствената със специален статут във Великобритания, тъй като се финансира самостоятелно от събиране на  лицензни такси. Поради тази причина ВВС не излъчва реклами и платени съобщения.

През 1927 г. същата придобива специален статут, като се финансира самостоятелно от събираните лицензни такси. Десетина години след като тръгва в ефир, британската радиостанция открива и първите си чуждоезикови редакции, които подготвят програми за слушателите от други държави. Българската редакция е създадена през 1940 г.

След 1938 г. станцията открива първите си чуждоезикови редакции за чужбина. През 1932 г. BBC започва да излъчва експериментални, а през 1936 г. и редовни телевизионни програми, след 1967 г. - цветно.

1943 г. британско-американската авиация извършва първата бомбардировка на София. В атаката участват 91 бомбардировача „В-25 Мичъл”. Разрушени са 47 сгради и постройки, убити са 59 граждански и военни лица, ранени са 128.

На 24 ноември следва нова бомбардировка, извършена от 60 бомбардировача B-24 Либърейтър. В района на Централна гара в София са разрушени 87 жилища и постройки, петима са убити, 29 граждански и военни лица са ранени.

Ново нападение от 120 самолета е извършено на 10 декември. Хвърлени са около 90 бомби в района на кварталите „Хаджи Димитър”, „Индустриален”, Централна гара, „Малашевци” и „Военна рампа”. Други 90 поразяват летище Враждебна и селата край него. При бомбардировката са убити 11 души.

При извършените атаки са ударени най-вече граждански обекти, като Народния театър, църквата от 11 в. „Свети Спас”, Градската библиотека, Католическата катедрала „Свети Йосиф”, голямата Софийска синагога, Духовната академия, взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център. Убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради.

1969 г. НАСА изстрелва „Аполо 12”. Това е шестата пилотирана мисия по „Програма Аполо” и втората, която каца на Луната. В Центъра за управление при старта сред почетните гости присъства президентът Никсън. На космодрума и в прилежащия район стартът е наблюдаван от около 300 000 души.

Въпреки неблагоприятните метеорологични условия (дъжд, ниска гръмотевична облачност) е решено стартът да не се отлага, доколкото при следващата възможна дата за нов старт няма да е възможно кацането в района на апарата „Сървейър 3”.Корабът „Аполо-12” стартира в 16.22 ч. (по Гринуич).

През първата минута на полета възниква аварийна ситуация вследствие на два удара от мълнии (на 37-ата и 53-ата секунди от полета). Те предизвикват аварийно изключване на енергийните елементи на кораба и повреждат някои датчици на кораба. Втората мълния води до разцентроване на жироскопите за ориентиране и навигация. Апаратурата е пренастроена по-късно по наблюдение на звездите. Ударите от мълнии не се отразяват на работата на ракетата-носител и корабът е изведен на околоземна орбита близка до планираната.

На сто и десетия час от полета е включен двигателят на прилуняващата степен на лунния модул, и започва работа системата за автоматично кацане. На височина 162 м над повърхността на Луната е включена полуавтоматичната система за кацане. Кацането на Луната е извършено на 19 ноември в 6.54 ч.

След кацането астронавтите в продължение на няколко минути са в готовност за авариен старт от Луната. Понеже такъв не се налага от обстановката, астронавтите получават разрешение от Центъра за управление и започват подготовка за своето първо излизане на Луната.

Астронавтите Чарлс Конрад и Алън Бийн се спускат на повърхността, докато Ричард Гордън остава в командния модул на орбита около Луната. Компютрите приземяват лунния модул в „Океана на бурите”, близо до апарата „Сървейър 3”. Така Чарлс Конрад и Алън Бийн стават третия и четвъртия човек, стъпили на Луната.

Програмата на полета е изпълнена почти изцяло. Астронавтите престояват на Луната 31 часа 31 минути 4 секунди. Навлизането в земната атмосфера и приводняването става на 24 ноември 1969 г.

1973 г. пред сградата на Атинската Политехника започват масови студентски протести за сваляне на режима на „черните полковници” (военната хунта), начело на който е Георгиос Пападопулос. Режимът на полковниците е установен през 1967 г., когато на 21 април група офицери извършват държавен преврат, узурпират властта и сформират свое правителство.

Полковниците обаче нямат ясна програма за по-нататъшното развитие на Гърция. Те прокламират, че спасяват „елино-християнската цивилизация” от комунизма и подготвят народа за нов тип демокрация. Въведено е военно положение, създадена е тайна полиция, разпуснат е парламента, преустановена е дейността на политическите партии и профсъюзите, въведена е строга цензура и дори забрана на миниполи за жените и дълги коси за мъжете.

Започват арести на хиляди хора - министри, депутати, водачи на партии и „неудобни” граждани, извършена е чистка в полицията и ръководството на армията, уволнени са професори от университетите, видни личности губят постовете си. Задържаните са хвърлени по затворите, на някои се отнема гръцкото гражданство и са прогонени от страната, а други са изпратени на заточение по островите.

Напрежението сред гръцкото население нараства. Много известни политически личности и интелектуалци не одобряват военната хунта и й се противопоставят. Недоволството и съпротивата срещу режима на полковниците имат различни форми и прояви. През февруари и март на протест излизат студентите, които издигат лозунга „Властта на народа!”, срещу тях е изпратена полицията. През май се разбунтува и военната флота. След потушаването на бунта започват арести на „провинилите се” офицери.

Кулминацията на народното недоволство е на 14 ноември, когато група студенти се барикадират в Политехническия университет в Атина, подкрепяни от събралата се на улицата многолюдна тълпа. Те искат възстановяване на свободата и демокрацията. Бунтът на студентите е потушен на 17 ноември с помощта на бронирана техника и армейски подразделения. Убити са тридесет и четири души, а ранените са стотици.

В крайна сметка протестите довеждат до краха на военната хунта (1974 г.), а жертвите на събитията в Атинската Политехника са обявени за национални герои.

2003 г. открит е обектът 90377 Седна от Облака на Оорт. Транснептуновиятобект е открит от Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт, Чадуик Тружило от обсерваторията Гемини и Дейвид Рабиновиц от Йейлския университет. Това е най-далечният наблюдаван обект от Слънчевата система.

Впоследствие обекта е наблюдаван от телескопи в Испания, САЩ и Хавайските острови. Обектът носи името на богинята Седна от ескимоската митология, за която се е вярвало, че живее в дълбините на Северния ледовит океан.

На Седна са необходими 11 487 години за да извърши една пълна орбита около Слънцето. За диаметъра му се счита че е между 1180 и 1800 км, а поради голямата му отдалеченост от Слънцето за температурата на повърхността му се счита че никога не е по-висока от 33 K.

Любопитен факт е, че след откриването на Седна, в пресата се появяват изявления за „десетата планета” в Слънчевата система, поради факта че първоначално огласения диаметър на обекта е сравним с този на Плутон. Впоследствие обаче той е ревизиран надолу и Седна се счита за планетоид.