13 ноември: Албърт Кинг прави първите си записи в студио

1002 г. по заповед на английския крал Етелред ІІ Неразумни са изклани всички датчани на Острова. Етелред ІІ Неразумни е крал на Англия от 978 до 1013 г. и повторно от 1014 до 1016 г., а управлението му е белязано от многобройни набези и стълкновения с викингите (датчаните).

Зверството остава в историята като „Касапницата в деня свети Брайс”.Възможно е Етелред да е поощрен от подкрепата на норманите, получена в резултат на неговия брак с Ема Норманска и затова първоначално издава едикт, позволяващ убийството на датчаните, живеещи в Англия. По този начин той демонстрира своето намерение да ги обрече на смърт.

Замисълът на Етелред Неразумни е подготвен и изпълнен в най-строга секретност. В един ден всички датчани в Англия са изклани безпощадно.

Сред свидетелствата за станалата касапница е кралска грамота за възстановяване на оксфордската църква Света Фридесвида, която е изгорена заедно с потърсилите в нея убежище датчани.

Това обаче не обезопасява Англия и има точно обратният ефект, предизвиквайки нападение на Свен І Вилобрадия - владетеля (конунг) на Дания и Норвегия. Той се появява край бреговете на Англия с огромен флот, изгаряйки, както и войниците му, от жажда за отмъщение.

Свен Вилобрадия предприема няколко набега от 1003 до 1007 г. Тогава Етелред ІІ Неразумни откупува с пари мир от страна на датчаните чак до 1013 г.  Датският владетел предприема през 1013 г. мащабно нахлуване в Англия. По време на кампанията той бързо превзема множество градове и селища, освен Лондон, край чиито стени датчаните понасят тежки загуби. Столицата обаче е напълно обкръжена, а след като кралят Етелред ІІ избягва в края на 1013 г. в Нормандия, Лондон капитулира и Свен е провъзгласен за английски крал.

Свен заповядва да се събират по-големи данъци и даже според английски летописци „се осмелява да иска голям данък от Едмундсбърийската обител, където се покоят нетленните останки на св. Едмунд”. Като представител на обителта и от цяла Източна Англия в стана на Датския крал се явява монахът Елвин и от името на св. Едмунд моли пощада за манастира от този данък.

Свен обаче категорично отказва на монаха и заплашва не само да изгори Едмунсбъри и да пребие монасите, но даже „се осмелява да се усъмни в Светостта на Едмунд”.

Скоро след това Свен, седейки на коня си, изведнъж почувства остра болка в стомаха и в нощта на празника Сретение на 2 февруари 1014 г. умира в страхотни мъки. Първоначално е погребан в Йорк, след това останките му са препогребани в катедралата в Роскил в Дания.

Витенагемотът (народното събрание) възкачва Етелред на трона. Той е избран, въпреки че датският флот провъзгласява за крал Кнуд, сина на Свен. По време на последвалата война Етелред умира на 23 април 1016 г.

1862 г. Луис Карол записва в дневника си, че започва да пише за приключенията на известната си героиня Алиса.

Романа „Алиса в Страната на чудесата” британският писател Чарлс Латуидж Доджсън завършва и публикува през 1865 г. Историята разказва за малкото момиченце, което пропада в заешка дупка и се озовава в приказен свят, населен със странни човекоподобни същества.

Книгата е смятана за един от най-характерните представители на литературния нонсенс. Неговите повествователни линия и структура оказват огромно влияние върху жанровото развитие на фентъзито.

Приказката е допълнително популяризирана с безброй театрални, филмови и телевизионни адаптации, като първата му екранизация е ням филм, създаден през 1903 г. Продължението на книгата е романът „Алиса в Огледалния свят”, който излиза през 1871 г.

1940 г. в САЩ е изпитан първият джип на фирмата Willys Motor. На 20 февруари следващата година вестник „Вашингтон Дейли Нюз” публикува статията „Jeep Creeps Up Capitol Steps” („Джип се катери по стъпалата на Капитолия”), и така армейската машина получава своето име.

1942 г. в морската битка при остров Гуадалканал американски и японски кораби влизат в ожесточен близък бой. Военноморските сили на САЩ вземат надмощие над японските сили в морската битка в Тихия океан. На 15 ноември японците окончателно губят битката, което в голяма степен обръща хода на войната и през следващите години американците преминават в настъпление.

Тази решителна морска битка е част от цялостната кампания в Гуадалканал - поредица от тежки сражения на сушата, в морето и във въздуха, проведени между 7 август 1942 г. и 9 февруари 1943 г. Американската офанзива е логичен ход след стратегическата победа в битката за Мидуей. Това е първата сухопътна съюзническа офанзива в Тихия океан след атаката на Япония над Пърл Харбър през декември 1941 г.

Остров Гуадалканал е част от Соломоновите острови, окупирани от Япония в началото на войната. Те са разположени североизточно от Австралия на пътя между Австралия и САЩ, което прави контрола върху тях особено важен. Япония иска да превърне островите в своя стратегическа база за настъпление на юг и запад, докато съюзниците виждат островите като преграда за японските атаки.

Съюзническата операция започва с масирана сухопътна и морска атака срещу окупирания от японците остров Гуадалканал и въздушни десанти на съседните Флорида, Тулагу, Гавуту и Танамбого. Американските части са командвани от Франк Флечър и Александър Вандегрифт, а японските - от Хякутаке Хароюши и Гуничи Микава. Още в началото е потопен японският линеен кораб „Хией” - първият от началото на войната.

Вторият етап от битката се провежда на 14 и 15 ноември, като в нея японците губят и друг линеен кораб - „Киришима”, потопен през нощта заради повреди, нанесени от радарно насочваната артилерия на американския линеен кораб „Вашингтон”. След 15 ноември японците правят слаби опити да си върнат Гуадалканал, но са отблъснати. Американското командване обявява острова за окончателно осигурен срещу японско настъпление едва на 9 февруари 1943 г.

1945 г. генерал Шарл дьо Гол е избран за председател на Временното правителство на Франция. Това свое управление той счита за „спасение”.

„Да спасява” Франция му се налага от плановете на англо-американския блок: частична ремилитаризация на Германия и изключване на Франция от Великите сили. И в Думбартон-Окс, на конференцията на Великите държави по създаването на ООН, и на Ялтенската конференция през януари 1945 г. няма представители на Франция.

Дьо Гол заминава за Москва с цел подписването на договор със СССР пред лицето на англо-американската опасност. Генералът за първи път посещава Москва от 2 до 10 декември 1944 г. В последния ден на тази визита в Кремъл Йосиф Сталин и дьо Гол подписват договор за „съюз и военна помощ”, като основното значение на този акт е възвръщането на Франция към Великите сили и причисляването й към страните победителки.

Но за сметка на стабилното външнополитическо състояние, самата страна е в тежка икономическа и социална криза - запазва се ниският стандарт на живот, увеличава се броя на безработните. Даже не се определя с точност политическото устройство на страната, проектът на Конституцията е отлаган неведнъж. След един от поредните сблъсъци по повод разширението на военния бюджет на 20 януари 1946 г. дьо Гол напуска поста си и се оттегля в провинциалното семейно имение Коломбе-дьо-дез-Еглиз.

1946 г. отбелязва се Международният ден на слепите хора и Световният ден на добротата. Денят е избран от ООН съвсем не случайно - на 13 ноември е рождената дата на френския благородник Валентин Аюи, който полага основите на световното обучение на слепите. Той основава в Париж първия в света интернат за слепи.

Заслугата за въвеждането на белия бастун като отличителен белег и средство за придвижване на слепите се дължи най-напред на французойката Жили Дербемон (1930 г.) и в САЩ на Джордж Бонъм. Дългият бял бастун е изобретение на военния психолог Ричард Хувър през 1943 г.

Отбелязването на Световният ден на добротата също не е случайно. На този ден през 1998 г. в Токио е открита първата конференция на Световното движение за доброта, в която участват Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ.

1953 г. Албърт Кинг прави първите си записи в звукозаписното студио. Американският китарист и певец е считан за един от тримата „крале” на блуса заедно с Б.Б.Кинг и Фреди Кинг. Той е известен и с прозвището „Кадифения Булдозер”.

Първото си музикално влияние Албърт получава от доведения си баща, който често свири на китара. През детството си пее госпъл в местната църква, а първата си китара сглобява сам от подръчни материали.

През 1950 г. Албърт случайно се запознава с М.С. Райдър - собственик на известния в Оцеола Арканзас клуб „Т-99”. През годините в този клуб свирят музиканти като Б.Б.Кинг, Боби Бланд, Джони Ейс и др. В Оцеола Кинг започва професионалната си кариера на музикант с групата „In the Groove Boy”s.

През 1956 г. Кинг заминава за Сейнт Луис, сформира група и започва активно да се изявява по местните клубове. Започва да записва за звукозаписната компания „Bobbin Records”. През 1961 г. песента „Don’t Throw Your Love On Me So Strong”, с участието на Айк Търнър на пианото, достига до 14-то място в ритъм енд блус класациите.

През 1967 г. на пазара излиза първият албум на Албърт Кинг „Born Under A Bad Sign”. Появата на тази плоча съвпада и с зараждащия се интерес на бялата публика към блуса. На фестивала „Филмор Уест” в Сан Франциско Кинг излиза като подгряващ музикант за шоуто на Джон Мейл и това на Джими Хендрикс. Представянето му е впечатляващо.

В  средата на 80-те години музикантът започва да говори за оттегляне от сцената, но не преустановява участията си по фестивали и прави турнета в Европа. Последният си концерт изнася в Лос Анджелис на 19 декември 1992 г., а на следващия ден се връща в дома си в Мемфис, където получава инфаркт и умира на 21 декември 1992 г.

1953 г. състои се премиерата на известния струнен квартет на Дмитрий Шостакович.

След заниманията си в частно музикално училище през 1919 г. Шостакович е приет в Петроградската консерватория в класа по пиано. По-късно започва да се занимава с композиция. Дипломната му работа става неговата Първа симфония, която му донася световна известност.

От 1937 г. Дмитрий води класа по композиция в Ленинградската консерватория. През 1939 г. става професор. В първите години на Втората световна война Шостакович остава в блокирания от немците Ленинград (1941-1944) и започва да работи над 7-мата си симфония. По време на същата блокада, на 29 март 1942 г. симфонията се изпълнява в Колонната зала на московския Дом на Съюза.

Оркестралните работи на Шостакович включват 15 симфонии и шест концерта. Неговата музика за камерни ансамбли включва 15 струнни квартета, пиано квинтет и две пиано триа. За пиано той композира две солови сонати, един ранен набор от прелюдии, а по-късно и набор от 24 прелюдии и фуги. Други произведения са две опери, както и значително количество филмова музика.

През 1943 г. Дмитрий Шостакович се мести в Москва и до 1948 г. преподава в Московската консерватория. Композиторът постига известност и слава в Съветския съюз под патронажа на главния троцкиев началник на военния щаб Михаил Тухачевски, но по-късно има сложни и трудни отношения със сталинистката бюрокрация. Неговата музика е официално денонсирана и осъждана два пъти, през 1936 г. и 1948 г., както и периодично е забранявана.

1971 г. американската космическа сонда „Маринър 9” успешно навлиза в орбита около Марс. Запускът е осъществен на 30 май 1971 г. от ВВС база Кейп Каневерал.

„Маринър 9” става първият апарат, който обикаля около друга планета, като изпреварва с много малко съветските „Марс 2” и „Марс 3”, които пристигат месец по-късно. Първостепенната цел на „Маринър 9” било изследването на планета Марс. Апаратът е изпратен да продължи атмосферните проучвания започнати от „Маринър 6” и „Маринър 7” и да картографира марсианската повърхност от ниска височина с много по-добра резолюция от всяка друга мисия до планетата дотогава.

След 349 дни в орбита на Марс, „Маринър 9” е изпратил 7329 снимки, представляващи 80% от повърхността на планетата. Снимките разкриват много подробности от терена на Марс, като корита на реки, кратери, масивни външни вулкани (като Олимп, най-високият вулкан познат в Слънчевата система), каньони, доказателства за ерозия, причинена от вятър и вода.

Малките спътници на Марс Фобос и Деймос също са фотографирани. Откритията на „Маринър 9” са допълнени от по-късната програма „Викинг”. След изразходване на горивото за контрол на височината, апаратът се изключва на 27 октомври 1972 г.

1984 г. във Флорида, Карибския басейн и Мексико е наблюдавана окултация на звезда зад астероида „1 Церера”. „Церера” е най-малката позната планета-джудже в Слънчевата система и единствената, която се намиpа в астероидния пояс.

Тя е открита на 1 януари 1801 г. от италианския астроном Джузепе Пиаци. Той прави откритието си, търсейки звезда в каталога на астронома Франсис Уоластоун. Вместо нея обаче Пиаци открива движещ се на фона на звездите обект. Първоначално той предполага, че е наблюдавал комета и не съобщава за откритието й.

След като други астрономи научават за откритието по-късно, Карл Фридрих Гаус изобретява нов начин за изчисление орбитата на небесните тела, използвайки само три наблюдения, и тя е намерена на следващата година от немските астрономи Франц Хавер и Хайнрих Олберс.

Любопитен факт е, че през 2015 г. безпилотният космически апарат „Даун”, изстрелян от НАСА на 27 септември 2007 г., започна да изследва „Церера”.

2002 г. Скупщината на Съюзна република Югославия ратифицира Дейтънското споразумение. С този акт потвърждава, че Югославия няма териториални претенции към Босна и Херцеговина.

Мирният договор е подписан на 21 ноември 1995 г. във военновъздушната база Райт-Петърсън край Дейтън, Охайо. Документът официално поставя край на четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина.

Споразумението е резултат от Дейтънската конференция, състояла се от 1 ноември до 21 ноември 1995 г. Главни участници в тази конференция са президентът на остатъчна Югославия Слободан Милошевич, президентът на Хърватия Франьо Туджман, президентът на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович, главният преговарящ от американска страна Ричард Холбрук, както и генерал Уесли Кларк.

Официалното споразумение е подписано от тримата президенти на 14 декември 1995 г. в Елисейския дворец в Париж.

Прилагането на дейтънското споразумение се осъществява чрез мандата на ООН, използващ ръководени от НАТО многонационални сили, които включват в себе си силите на ООН. В края на 2004 г. командването на тези сили преминава от НАТО към Европейския съюз.

2003 г. в Китай започва приватизация на държавните предприятия. Още през 1998 г. страната обявява амбициозната цел да санира губещите предприятия само за три години.

От 196 най-важни държавни предприятия трябва да се формират от 30 до 50 конгломерата, които да се превърнат в глобално опериращи концерни. При това тяхната приватизация трябва да бъде само частична, което означава, че държавата ще запази контрола върху тях. Останалите държавни предприятия следва да се приватизират.

С цел оздравяването на тези предприятия през март 2003 г. е създадена комисия за надзор и управление на държавното имущество. Тогава страната излиза на първо място в света по преки чуждестранни инвестиции.

2011 г. италианският премиер Силвио Берлускони подава оставка, поради засилващата се обществена опозиция срещу него. Президентът Джорджо Наполитано назначава на поста Марио Монти.

Оставката на Берлускони бе очаквана, след като Камарата на депутатите с 380 срещу 26 гласа и двама въздържали се одобри икономическите реформи. Преди да се оттегли Берлускони свика за последен път заседание на кабинета.

Силвио Берлускони е най-дълго управлявалият премиер след Втората световна война. Той доминираше в политиката на Италия в продължение на 17 години.