Първият кино-литературен фестивал CineLibri е към края си, а в София е световноизвестният писател Дъглас Кенеди - един от специалните гости на форума. Автор на над 10 книги, продадени в милиони копия, той пристига за първи път в България, за да се срещне с читателите си и да представи филма по книгата си „Живот назаем" (тази вечер в 18.30 в кино Одеон). Част от програмата му е и дискусия с ученици от Първа агнлийска гимназия, както и фотосесия с българските му издания за предстоящата изложба „Моста на влюбените в книгите", в която световни и български знаменитости се обединяват, за да промотират любовта към четенето.
Дъглас Кенеди е роден през 1955 г. в Ню Йорк. Следва в Дъблин, Ирландия и на 28-годишна възраст се отдава изцяло на писането. През 80-те излиза романът ми „Живот назаем" и му осигурява постоянно място сред най-продаваните автори на планетата.
Дъглас Кенеди е най-четеният американски писател във Франция. Често го сравняват с Гришам, но Кенеди го превъзхожда с умението да примирява проникновения стил с изискванията на комерсиалната литература. Книгите му са преведени на 16 езика, а през 2006 г. той получава най-високото литературно отличие на Франция - кавалер на Ордена за изкуство и литература. Днес живее в Париж заедно със съпругата си. Има две деца.
Какво мислите за първия по рода си кино-литературен фестивал CineLibri, на когото сте специален гост?
Мисля, че идеята на издателство „Колибри" е прекрасна! Чудесно е да се отбележи по този начин екранизирането на книги. Знаете ли, на младини си мечтаех да стана филмов критик. Съвсем сериозно! Освен това обичам да чета филмова критика. Все още отделям много от свободното си време за да ходя на кино. В кино салона човек може за два часа да се изолира от заобикалящия го свят и да се потопи напълно в изкуството. Там се подчиняваме на магичен ритуал - светлините угасват, екранът засиява...исключваш скапания си телефон (правете го, наистина) и после гледаш филм в съучастие с други хора. Това е чудесно! Надявам се кино салоните да просъществуват още дълго време.
Ревнив ли сте към книгите си, когато ги видите на голям екран?
Винаги е много интересно и ласкателно, когато някой иска да направи филм по мой роман. Дори и ако екранизацията не излезе сполучлива, защото е имало такива случаи. Аз пиша на много достъпен език и хората го оценяват. Ако филмът не е добър, то моята история не може да пострада, защото съм я разказал в книгата.
За мен е важно да дам всичко от себе си, останалото е в ръцете на кинаджиите. На писателят му остава само да проследи какво ще се случи накрая. Между другото, филмът който е включен във фестивала „Живот назаем" е любимата ми екранизация!
Кога разбирате, че книгата над която работите ще се превърне в бестселър?
Никога не се знае! Разбира се съм много щастлив, когато това се случи. Първият ми успех дойде преди около двайсет години. Бях женен с две малки деца. По това време изкарвах прехраната си единствено с писане и никак не беше лесно.
Как правите проучванията за нова книга? В ерата на Google вече всичко е на една ръка разтояние...
Така е! Днес всичко е в интернет! Но моята рецепта се нарича пътуване. Действието в новата ми книга, например, ще се развива в Мароко и по-конкретно в Сахара. Вече бях в Сахара два пъти! Освен това задавам много въпроси.
Значи сте любопитен?
Аз съм много любопитен! Освен това хората обичат да говорят за себе си. Когато се научиш да ги слушаш наистина научаваш много интересни неща. Когато пишех романа „Пет дни" (това е може би най-интимният ми роман) главната героиня е техник в отделението по радиология. Тя ежедневно вижда туморитена хората още преди самите лекари. За да създам този образ, трябваше да открия такъв специалист в болницата до Мейн, където живеех по това време. Прекарах с тази жена няколко часа. Беше впечатляващо! Тя вижда всичко на скенера, тя знае дали пациенът има шансове да се излекува или не, но няма право да го каже на пациента. Това е работа на лекуващите лекари. В същото време тази жена се бореше със собственото си заболяване - отчаянието от нещастния й брак. Ето защо обичам да излизам навън и да задавам въпроси.
Съществува ли за вас тема табу или просто нещо, за което Ви е трудно да пишете?
Със сигурност има неща за които не бих писал, защото е важно историята да ме заинтригува. Интересувам се от много разнородни теми - проблемите с децата, фалита, депресията, различните начини по които можеш наистина да прецакаш живота си, бягството, нещастието... Никога не изхождам директво от собствения си житейски опит, но това са неща с които съм се сблъсквал по един или друг начин. Хората винаги ме питат „това наистина ли ти се е случило". Е, не си представяйте, че съм убил любовника на бившата си жена, както се случва с героя ми от „Живот назаем"! Но да се върна на въпроса ви, не бих писъл за тема, която ми е чужда или просто не ми е достатъчно интересна.
